Божието осъждение в любов

Апостолите настояваха за “любезността и строгостта на Бог”

П-р Брайън ТРУДЖИАН

Ние живеем в ерата на “не би ли било добре, ако…?” Не би ли било добре, ако светът беше различен от това, което е сега? Хората жадуват за правда и почтеност, защото чувстват липсата им. Истината всъщност е в това, което пее Боб Дилън: “…няма мир извън портите на Едем”. Докато не дойде Божието царство в пълнота, този свят няма да бъде в мир. Не би ли било добре, ако…нямаше такова нещо, като осъждение или наказание?

Наскоро в едно телевизионно предаване на живо се дискутираше въпросът: “Къде ще бъдат хората две седмици след смъртта им?” След последвалия вял отговор, водещият обяви, че той ще бъде на небето, същото е валидно и за всички присъстващи в залата! Това предизвика бурни аплодисменти. Но целият този контекст висеше под заглавието “не би ли било добре, ако... можеше всеки да бъде в царството?”

Ние не желаем перспективата някой да бъде изключен. Затова противопоставяме любовта срещу осъждението и се надяваме, че любовта ще тържествува над съда.

И това е въпросът, на който искам да се спра. Ако желанието ни “всичко да е добре”, е нереалистично от Библейска гледна точка, то грешно ще бъде и да представяме Божието осъждение като наказателен акт на един нелюбящ Бог. Но Бог е любов в осъждението, така както е и в спасението. Всъщност, някои от нас, които говорят за Божиите осъждения трябва да внимават в това, че ние не ставаме предмет на наказанията заради нашата фарисейска праведност!

Разказът за Ной в Битие 6-7 е поучителен. Ние може да познаваме Божия акт на осъждение и помитане на човешкия род, като изключим Ной и семейството му, но осъзнаваме ли Неговата мотивация? В Битие 6 се казва, че когато Бог видя света с корупцията и насилието му, “сърцето му се огорчи”. Това не е гневен рефлекс, но реакция на любов. Той видя целия потенциал на творението Си и сърцето Му се наскърби, поради падението му. Тогава Той не е действал в неудържим гняв, но в скръб.

Едната страна на монетата

Какво можем да разберем от това? Преди всичко, че Божието осъждение не е акт на отмъщение, но на любов. Затова Бог казва “Аз достатъчно много обичам творението Си, за да не го оставя такова, каквото е, затова ще действам с осъждение”. Понякога се настоява, че любовта и осъждението са двете страни на една и съща монета. Аз бих казал, че те са едната страна на монетата. Бог не би могъл да действа в любов, ако не действа в осъждение! Той съди, защото обича.

Нека си представим библейската картина на Божията любов като течащ поток. Ако Божията любов се приема, то тя потича в човека за неговото изцеление. Ако любовта Му не е приета, то потокът би трябвало да тече някъде другаде. Но поради любовта Си, Бог не възпира любовта и не се отдалечава. Отхвърлянето на любовта Му възпира потока като бент и тази вода като стена накрая бушува в осъждение.

Натрупването на осъждение е като събирането на вода зад стена. Бог не би ни оставил сами да си блъскаме главите и да правим каквото си щем. Дори и окончателното осъждение, или както Мартин Лутер го нарича “Божието странно дело”, е акт на любов. Тази картина на постепенно издигане на вода като стена, може да ни помогне да разберем интервала от време между Божието осъждение и ефекта от това осъждение, когато той стане видим.

От времето, когато Бог обеща на Авраам, че потомците му един ден ще населят Ханаан, до изпълнението на това обещание минаха 430 години, през което време грехът на аморейците достигна пълната си мяра. Нахлуването със сила на Исус Навин беше дълго въздържаното осъждение! Израел трябваше да срещне Божието осъждение в едно поколение, докато всъщност грехът беше на друго поколение!

Спасителна вода

Но на второ място, ние виждаме милост посред осъждение. Осъждението не може да дойде без любов. Посред опустошението на потопа, Ной остана здрав и читав. Никога преди не бях мислил за ролята на водата при потопа, като за акт на спасение. Можех да мисля, че корабът е място за спасение, но разбира се, това което спасяваше беше водата, както отбелязва и ап. Петър.

В разказа за Ной, спасението и осъждението вървят ръка за ръка. Нека разширим тази мисъл и си зададем въпроса: “ Могат ли осъждението и съживлението да вървят ръка за ръка?” Трябва ли да видим справяне с греха, преди да може да дойде съживлението? Аз мисля, че не. Ако Божията любов се изявява и в двете – в осъждение и в милост, тогава не виждам никаква причина, защо да не се случват едновременно. От наша гледна точка, хората които са най-загрижени за състоянието на нацията, би трябвало да са тези, които най-много очакват съживление.

Какво трябва да бъде самочувствието на онези, които са били спасени изсред опустошението? Ной нямаше никакво право да се счита за превъзхождащ другите, независимо че беше там, “горе”, а те бяха “долу”. Някои от нас реагират на греха и корупцията с категорично отрицание, но с поведение, което е далеч от праведност. Праведността на някои от нас, които прокламираме Божието осъждение, без същевременно да прокламираме и любовта Му, е под въпрос. Напомня ни на разказа за фарисея и бирника. Фарисеят оправдаваше себе си пред Бога, сравнявайки се с бирника, който всеобщо бе считан за грешник. Божият отговор, чрез думите на Исус беше, че грешникът си отиде оправдан, докато себеправедният човек не бе одобрен.

Има повече от един вид неправда, която извиква Божието осъждение. Исус отбелязва, че ние нямаме право да говорим относно това, което виждаме, преди да сме извадили “гредата” от собственото си око! Истинският Божий пророк не застава против обществото. Той може да застане против греха, но не и против грешника. Ако съдим обществото, то до известна степен и ние споделяме това осъждение. Пророк Йеремия отиде в изгнание наравно с всички други.

Ние можем да говорим като представители на Бога, Който съди в любов, само тогава, когато говорим с любов, а не с гняв. Освен, ако сам Бог изяви справедливия Си гняв чрез пророка, както го направи чрез Йеремия и чрез Господ Исус.

Има само един Бог - Богът на любовта и осъждението. Той е Отец на нашия Господ Исус Христос и на Него да бъде всяко хваление и слава, както в Църквата, така и в света.

Надпис под снимката:
“Аз достатъчно много обичам творението Си, за да не го оставя такова, каквото е, затова ще действам с осъждение”