Джон Излеб: Балканите имат ключово значение за Евангелието

 

 

Интервю на Румяна РАЙНОВА

Джон Излеб е завършил американския университет Орал Робертс и библейски център “Слово на живот” в Упсала, Швеция. В момента има интернационално служение, като главно пътува и служи по нациите. Той е служил в над 30 нации по света, проповядвайки безкомпромисното послание на Евангелието. Неговото пророческо проповядване и поучаване предизвиква в хората духовен глад за Бога.

 

- Пророк Излеб, живеем във времето на изливане на късния дъжд и събиране на жътвата. Бог подготвя Църквата, като възстановява апостолското и пророческото служения, съществували в ранната апостолска църква. Вие пътувате много, как се осъществява този процес в световен мащаб?

- Мисля че ключ номер едно е възстановяването на правилната основа. В Ефесяни 2-ра глава се говори за това, че апостолите и пророците са тези, които полагат основата. Обаче Христос е крайъгълния камък в тази основа. След като дойде, Той всъщност упълномощи човечеството на земята и даде дарове на човеците. Библията казва, че небето е Неговият трон, обаче земята е Неговото подножие. Така че, това е всъщност мястото на Неговата власт. А кой действа на земята? Хората. Бог се нуждае от правилното подножие, за да може Неговата слава да се освободи на земята. Всичко това се прави с цел прибиране на жътвата. Затова, когато се дава пророческо слово, най-важното е какъв ще е крайния резултат от това пророчество в живота на човека. Целта му е да екипира дадения човек и да го упълномощи, да му даде сила да излезе и да събира жътвата. Това става чрез функционирането на всички дарове на служение – на евангелизатора, на учителя, на пастора… Аз не издигам пророкът над пастора. Те работят заедно. Обаче Библията казва, че когато църквата се изгражда на основата на апостоли и пророци, като Христос е крайъгълния камък, именно тогава нещата си пасват и всичко става по най-добрия начин. Царството се разраства, а растежът е знак за идването на жътвата. Аз вярвам, че това се случва в църквата. Виждал съм го да се случва навсякъде по земята.

- Забелязвате ли някакви закономерности при издигането на апостоли и пророци? Както сам казахте, една нация може да роди апостоли и пророци, когато има необходимия климат за това.

- Първото нещо е, че трябва да дойде откровение. Господ използва апостолите да донесат това откровение и да покажат къде е тяхното място в локалното тяло. Това, което трябва да се случи, е климатът да бъде променен. Понякога е необходимо да се пророкува на духовния климат. Да бъде изговорена промяната. Нещата първо трябва да бъдат изговорени - трябва да се пророкува на сухите кости, за да могат те да се съединят и да станат една армия. Когато има откровение и поучение от Словото и всичко бъде балансирано, трябва да има и демонстрация на това знание, за да се прочисти духовната обстановка. Пророк Еремия казва: “Аз изкоренявам, изтръгвам и събарям, преди да мога да посадя и изградя.” Всъщност, това е, което трябва първо да стане. Дори на нивото на локалната църква.

- Как се отразява на националните църкви издигането на апостоли и пророци? Може ли това възстановяване на Божия новозаветен стандарт да доведе до организирана съпротива срещу тях и разделения в църквата?

- Апостол Павел казва в Ефесяни 3-та глава, че тайни биват откривани на апостолите и на пророците. Аз вярвам, че тези тайни могат да бъдат откривани също на пастори и евангелизатори, но ключовете, които Бог дава на апостоли и пророци са не само за локалната църква, но също и за цялата нация. Защото, според ап. Павел, тази многообразна премъдрост на Бога, ще бъде изявена чрез църквата на небесните началства и власти. А те са управляващата духовна структура над нацията, която се съпротивлява на Божието управление и царство. Пасторалната локална църква също може да бъде много мощна. Много пастори са научени как да обучават и да се грижат за хората, но на тях са им нужни тайните и ключовете, които Бог дава на апостолите и пророците, за да могат да изявят тази многообразна мъдрост на Духа пред началствата и властите. Именно тук може да дойде едно такова разделение. Всъщност какво градим? Дали създаваме още една религиозна структура, или изграждаме Божието царство? Понякога хората не искат да вървят напред, те са заинтересовани само да бъдат в църква, обаче не ги е грижа дали ще се промени духовната атмосфера. Аз искам да видя променен духовния климат над цялата ви нация. Не между четирите стени на някоя църква, където имате свободата да хвалите Бога и да Му се покланяте, но когато излезете от там и отидете на работното си място или в домовете си, да сте под опресия. Тази атмосфера трябва да се промени навсякъде. Някои хора в църквата не искат това да стане и от там идва противоречието.

- Какво е мястото на европейските църкви в глобалния процес на възстановяване и реформиране?

- Много добър въпрос. Ето защо. Ние трябва да гледаме паралелно какво се случва в естествения свят. Виждаме какво става в Израел, наблюдаваме Църквата, правителствата, държавното управление, гледаме в какво се превръща Европейския съюз. Европа играе много важна роля за това, което се случва по целия свят. През изминалите векове са ставали много разделения и войни между европейските империи. А сега всички се събират и обединяват, макар и по един фалшив начин. Това обаче означава, колко важна е за Бог църквата в Европа. Защото това, което се случва в естественото, Бог иска да стане с църквата в Духа, тя да се надигне в единство. Ето защо от жизнено важно значение е църквата в Европа да хване откровението за апостолското.

- Можете ли да посочите страните, които напредват в това отношение?

- Аз съм бил в над 30 страни и мисля, че нивото на нациите е много различно. Преди време бях в Латинска Америка. Проповядвах в Лима, столицата на Перу и на събранието имаше 6 хил. души. Много силни апостоли от различни страни – Чили, Колумбия, Аржентина. Усетих едно много солидно откровение, което те са получили за апостолското, обаче имаха много малко знание за пророческото. В Африка пък има страни, които буквално хващат това откровение и трансформират нациите си. Знам една църква в Етиопия, която направо експлодира с това откровение. Същото става и с църквите в Азия. Ще бъда съвсем откровен да кажа, че в Европа е много трудно да се пробие с това откровение. Има нации, в които не се чуват гласове на такива лидери. Разбира се, аз не познавам църквите във всяка страна, просто има някои нации, които изостават в това отношение.

- Запознат ли сте как се движи този процес в църквите на Балканите, като се има предвид тежкото наследство на страните от този регион?

- Балканите са много важен регион, защото те са портал към много ислямски страни. Всъщност, в много нации има вече ислямско влияние. Но Балканите имат ключово значение Евангелието да бъде занесено до ислямските нации, особено в Турция - просто да потече надолу и да повлияе. Църквата на Балканите трябва да се надигне. Не просто да бъде политически коректна и религиозна, а да окаже директно влияние върху духа на исляма. Аз вярвам, че Бог ще освободи огромно количество богатства в региона на Балканите, което ще бъде използвано за напредъка на Царството. Понеже тази област е изключително важна. Ще има много мисионери, които ще излязат от региона на Балканите и ще повлияят други области. В продължение на много години е било обратното, мисионери са идвали на Балканите, обаче нещата ще се променят.

- Вече правим такива стъпки. Бихте ли посочили онези белези, които определят една църква като жива и силна?

- Най-важният признак, по който можем да разпознаем една църква като жива и силна, е хората да се спасяват и да се новораждат. Може да последват също чудеса, знамения, пророкуване, силен молитвен дух, свобода в хваление и поклонение, изобилно даване, голяма радост…Радостта в Господа е нашата сила, но най-важното от всичко е спасението на човешките души.