Евреите посрещнаха Новата 5771 година от Сътворението
Всички евреи по света отбелязаха, на 13 септември, началото на своята Нова година (Рош аШана) - 5771 година от Сътворението, която е високосна и ще е с един лунен месец повече. Празненствата по традиция продължават цели 48 часа, предшестват се от пости и започват при залез слънце в навечерието..
В еврейския религиозен календар Рош аШана отбелязва раждането на света. На еврейската Нова година няма фойерверки, паради, карнавали или гастрономически пиршества – това е сериозно и тържествено събитие – в продължение на два дни евреите навсякъде по света се събират в своите синагоги, за да се молят – за себе си, за любимото отечество, за семействата си, за съседите и приятелите си. Всеки евреин застава пред трона на Всемогъщия Господ, за да измоли Божествена прошка за грешките и греховете си през изминалата година. Според юдаизма Господ прощава греховете, извършени от човек срещу Него, но не прощава греховете, извършени от човек срещу неговите ближни. Затова на Рош аШана евреите се обръщат към своите съседи, семейства, приятели и към всеки човек, към когото може да сме проявили несправедливост, и молят за извинение и прошка. На Рош аШана в небето се отварят 3 книги, в които Господ записва в тях всеки според делата му. След 10 дни на Йом Кипур – денят на Изкуплението, истинските праведници се записват в “Книгата на живота”, а пълните грешници в “Книгата на смъртта”. Всички останали (мнозинството), се записват в третата книга.
В периода между Рош аШана и Йом Кипур, известен като Асара Ямей Тшува – 10 дни на Покаяние, всеки има шанс да промени крайната присъда, която се издава на Йом Кипур. На Йом Кипур се дописват двете книги и се запечатват.
По времето на тези десет важни дни всеки евреин се вглежда в сърцето си и си задава въпросите: “Какъв съм аз?”, “Какви са моите добродетели?”, “Коя е моята сила?”, “Какво е значението на живота ми?”, “Какво представлява моята праведност?”, “Бях ли човекът, който е трябвало да бъда, или не бях?”, “Протегнах ли ръка, за да помогна на бедния и на нуждаещия се?”, “Дали не потисках други хора?”, “Дали използвах своите умения в полза на нашата общност и нашето общество?” “Дали бях загрижен за нуждите на другите, или само за своите собствени нужди?”
Рош аШана дава възможност на всеки да премисли своя живот и да промени пътя си, да се научи да живее в хармония и мир.
Службата на Рош аШана е най-продължителната, след тази на Йом Кипур. Характерни за нея са тръбенето с шофар, специалния молитвеник, наречен Махзор и четенето от Тората и Афтората (кигите на пророците – Невиим). Шофарът е рог от овен или друго кашерно животно, той не е музикален инструмент, а средство, което ни кара да се заслушаме. В миналото със звука на шофара се е обявявала война. Шофарът, който тръби на Рош аШана, трябва да звучи като боен вик срещу врага вътре във всеки човек и срещу злите наклонности. Шофарът е тръбял и на всяка седма и петдесета година (юбилейни години). Според Тората на всяка седма – Шабатон, и петдесета година, се освобождават робите, земята се връща на собствениците й, и се опрощават паричните дългове. По аналогия, на Рош аШана евреите се стремят да престанат да робуват на своите навици и страсти и да опростят всичко, което им се дължи.
Част от службата за Рош аШана се провежда извън синагогата, близо до воден басейн, където хората изхвърлят греховете си. Церемонията е известна като ташлих, от глагола хвърлям и се основава на пасаж от книгата на пророк Миха – “Той пак ще се смили над нас, ще изглади нашите беззакония, и ще хвърли всички наши грехове в морските дълбини”. Преди залез слънце на първия ден на празника, общността се събира около най-близкия воден басейн, пеят песни, благословии и разтърсват краищата на дрехите си (обръщат джобовете си или хвърлят трохи хляб) в знак на отърсване от греховете. В случая морето или пречиства, или пък символизира Царството на хаоса и опасността, от където произтича човешката греховност.
В Талмуда пише, че тъй като поличбите (знаците) в началото на годината са важни, то “човек трябва да яде на Рош аШана тиква, праз, цвекло, фурми и нар”. По тази причина на празничната трапеза се поднасят и благославят храни, които са знаци за идната година. Празничната вечеря започва с потапяне на хала в мед, а не в сол, както обикновено. Следва потопена ябълка в мед – познатите символи ябълка и мед напомнят за същността на човека. Според Рамбам ябълката е символ на забранения плод и грехопадението, а меда на обетованата земя, в която текат “мед и мляко”. Потапяйки ябълката в мед, ние заявяваме, че силите на доброто и злото битуват едновременно в нас. На трапезата трябва да присъстват и: праз или зеле – “карти” – подобно на праза и зелето, които могат да се разглобят на листа, така и ние се молим нашите врагове да загубят силата си през идната година, цвекло –“силки” – както цвеклото се вади от земята, така и ние се молим да имаме сила да изтръгнем противоречията вътре в нас и да не грешим, фурми – “тамри” – на иврит думата тамар съдържа думите там и мар, което означава “горчивото свърши”, тиква – “кара” и нар – “рувия” – в Агадата пише, че всеки нар има 613 семена, съответстващи на 613-те мицвот в Тората – да се умножат нашите заслуги както семената на нара. На празничната вечеря се поднася и глава на риба или овца – да бъдем като главата, а не като опашката.