Еврейският календар
Ивета БЕНРЕЙ
Календарът в своето историческо развитие се отнася към различни моменти и събития в историята на отделни страни и народи. Представата за календара винаги е свързана със схващането за хаоса и космоса, за строежа на вселената, земята, небето, звездите, човешкия живот.
Календарът винаги е бил нещо свещено и неговото наблюдение е било поверено на жреците. В митовете и легендите, съпътствуващи развитието на древните народи и цивилизации, въвеждането на календара създава представа за регулярност и подреденост, защото без него, според един мит от скандинавската митология... "слънцето не е знаело къде е неговия дом, звездите не знаели кога да светят, а луната не е знаела своята мощ..."
В класическия си вид календарите се открояват като месечни – лунни и слънчеви, зодиакални и сезонни. В по-тесен смисъл, под календарни митове се разбират тези, отразяващи сезонния цикъл. В тази връзка, е интересно да се проследи начина за определяне на календарните единици.
Астролозите, с общите им идеи за единство на микро-и макро-космоса, решили, че щом в човешкото тяло има 360 кости, могат да свържат остеологията с астрономията, като основа за определянето на календарната година.
Идеята месецът да има 30 дни идва от това, че Адам е имал 30 зъба. Жреци от Нова Гвинея определят броя на дните в месеца - 27 и 28, според броя на органите, които са установили, че има в лявата и дясна част на човешкото тяло. Но при всички видове календари, които са били създавани в течение на хилядолетията, основна единица си остава денят. Небесните светила - слънцето и луната, служат за определяне на времето от древни времена. Ориентирани към луната и слънцето, календарите биват два основни типа: лунен - с около 354 дни и слънчев - с 365 дни, в една година.
Еврейският календар е лунен. В него месеците имат 29 или 30 дни и са на брой 12, колкото са израилевите племена. В дълбока древност евреите са определяли началото на всеки месец по новолунието. Имало е хора, които специално наблюдавали небето и когато се появяла първата луна, т.е. новолунието, те заявявали това на заседание на Синедриона, където се и определяла датата на новия месец. Явяването на тези свидетели ставало или 29, или 30 дни след предишното новолуние. Това създавало известни затруднения по следните причини: Лунният месец трае 29 денонощия, 12 часа и по-малко от секунда. И понеже е невъзможно да се положи новолунието по средата на деня, еврейският месец се състои или от 29 дни - непълен, или от 30 дни - пълен. Т.е. един от месеците допълва недостигащото на другия.
В случаите, когато не са се явявали свидетелите на новолунието на 29-я ден, мъдреците от Синедриона сами определяли следващия 30-ти ден за новолуние, защото еврейският календар не допуска в месеца да има повече от 30 дни. Пратеници съобщавали това решение на Синедриона по всички населени места, както и датите на следващия месец, а от там и празниците се пресмятали спрямо определения ден. Но ако пратеникът закъснеел за дадено селище, жителите му празнували съответния празник по два дни, правило запазило се и до наши дни за евреите, живеещи извън Израел, в страните на диаспората. Изключение в това отношение прави празнуването на Нова година (Рош а'шана) - "глава на годината”, която се пада в първия ден на месец Тишрей.
Според преданието, веднъж в Синедриона не се е явил свидетел на новата луна, поради дъждовно или облачно време в края на месец Елул - последният месец от годината. Той се оказал пълен, а хората са празнували нова година един ден по-рано. За избягване на подобни недоразумения, мъдреците от Синедриона решили Рош а'шана навсякъде, включително и в Ерусалим да се празнува два дни. Това решение е валидно и до днес.
В началото на новата ера, последният действуващ председател на Синедриона Хилел А’Наси, съставя календар, в който предварително са определени пълните и непълни месеци. С този календар си служат евреите и днес.
Както вече посочихме, годината по лунния календар има 354 дни, с 11 по-малко от тази по слънчевия, която има 365 дни. Ако не се нанесат необходимите корекции в лунния календар, за няколко години биха се натрупали такива разлики, че празникът Песах (Пасха), който е пролетен празник, би се оказал през есента, а празникът Шавуот - Петдесятница, да се празнува някъде през зимата, когато още и посевите не са поникнали, а той е празник на първия клас. За да се избегне това отклонение от годишния цикъл, периодично към една година се добавя още един месец. Прието е към месец Адар да се добавя втори Адар и годината става високосна. Не е безинтересно да се отбележи, че наименованията на месеците в еврейския календар са приетите вавилонски наименования.
Отначало това среща съпротива, поради езическия характер на някои имена /напр. Тамуз- (юни-юли - на бог Тамуз). Пророците Иезекиил и Агей, употребяват само поредното число на месеца, но при пророк Захария, както и в библейската литература, и в по-късното юдейство, си пробиват път вавилонските имена на месеците.
В различните видове календари от стари времена е въведена една цикличност - например в Египет 28 години, в Китай 60 и т.н. Годините в еврейския лунен календар образуват 19 годишни цикли и 7 от тези 19 години са с по 13 месеца - 383 дни. Това са всяка трета, шеста, осма, единадесета, четиринадесета, седемнадесета и деветнадесета година от цикъла.
Когато годината е високосна, тя се състои от 13 месеца – 383 дни. Тринадесетият месец е Адар – втори. Обикновено през този тринадесети месец няма никакви празници. Случва се обаче понякога празникът Пурим - освобождението от вавилонско робство да се празнува през 13-я месец на високосната година.
По-горе беше споменато, че еврейската Нова година е първият ден на месец Тишрей. Но в Тората този месец се води като седми месец от годината. Защо това е така? 3ащото в Тората като първи месец се смята месец Нисан (март-април) - освобождението на евреите от египетско робство, т.е. Изходът /или 15-ти Нисан/ - първият ден на празника Песах (Пасха), се счита за ден на създаване на еврейската нация.
Тук може да се направи аналогия със слънчевия календар, при който като фактическо начало на годината се приема 21 март - началото на пролетта или денят на пролетното слънцестоене. Първият ден на месец Тишрей се счита за рожден ден на Адам, затова и годината води началото си от него. Това е израз на уважение към първия човек и към Твореца на вселената. Дванадесетте месеца на годината отговарят на 12 израилеви колена.
Месец Тишрей е месец на Дан - син на Леа. Освен това, както и в слънчевия календар, всеки месец е подчинен на една зодия. Зодията на месец Тишрей е Везни - Бог слага на везните добрите и лошите деяния на хората, за да прецени кои ще продължат живота си като праведници и кои като грешници, кои ще бъдат наказани и кои благословени. Затова в пожеланията за Нова година се казва – “нека и през новата година бъдете записани в книгата на живота като праведници.”
Календарът като средство за измерване на времето, със своите делници и празници, е средство за единение, както на евреите, живеещи в Израел, така и на тези в Диаспората. И е напълно естествено някои празници или обичаи да бъдат повлияни от условията на живот на дадената общност.
Така по време на Втората световна война, когато нацистка Германия окупира цяла Европа, в бивша Югославия, в Сараево, еврейското гето бе застрашено от пълно унищожение. Без да губят надежда и вяра, че ще бъдат спасени, те създават своя легенда за празника Песах - с малко черен хумор, с малко смях през сълзи, но с вяра в Бога, че ще стане чудо. Тази легенда влиза в историята на диаспората от този регион, като Сараевската легенда за Песах.
По аналогичен повод у нас, в България, денят 9 март 1943 година, се счита като ден на спасението на българските евреи. Спира се заповедта за депортирането им в лагерите на смъртта, спира се заповедта за тяхното унищожение. Този ден е отбелязан не само в еврейския, но и в историческия календар на България и се нарича Пурим на българските евреи.