ЕПЦ – Стара Загора става на 84 години
 

 

 

Д-р Теол. Доний К. ДОНЕВ

На 20 март 1932г., ЕПЦ Ст.Загора е приета за редовен член в Съюза на евангелските петдесятни църкви в България – ден, който се превръща в рождена дата на църквата.
За историята на ЕПЦ Ст. Загора в интернет няма много информация, за разлика от църквите в Бургас, Сливен, Пловдив, Варна, Ямбол, Хасково та дори и ЕПЦ-Перник, представени със свои просторни истории. Дори в съюзната история на дългогодишния председател на СЕПЦ, Иван Зарев, ранните източници за Ст. Загора са пресети през ситото на „вербовки” и осеяни с „откровения и преселения” (вж. Зарев, стр. 43). Този исторически подход е странен, като се има предвид че Ст. Загора има не само ранно протестантско присъствие и богато евангелско наследство, но е и родилна люлка на едно от първите църковни деления след падането на режима, дало начало на Сион, Месия, Възраждане, Живот в слава и др. по-малки малцинствени църкви в старозагорско. Настоящето присъствие на тези общества не би било възможно без следните исторически предпоставки, на които самите те се явяват директни наследници:
8 март 1828 – сп. Приятелят (The Friend: A Religious and Literary Journal) публикува писмото на неизвестен агент на Британското библейско дружество, което описва пътуването на мисионера от Одрин до Велико Търново и обратно, през Шипка с кратък престой в Ямбол, Сливен, Ески загра (Стара Загора) и Казанлък.
1859 – През есента на 1859г., в Стара Загора започва работа мисионерът Теодор Баингтън. В града е основана мисионерска станция, която работи от Бургас до Чирпан.
1863 – Мисионерите основават девическо училище в Ст. Загора, което предизвиква старозагорци да отворят народна девическа гимназия.
1866 – Само за месец в Стара Загора са продадени 895 екземпляра от новоотпечатания в малък формат Нов Завет в превод на Неофит Рилски.
1867 – Петко Р. Славейков отразява конфликти между протестанти и православни заради броженията срещу девическото протестантско училище в Стара Загора.
1867 – Чарлз Морз се премества от София в Стара Загора, а евангелското дело в София е продължено от Г. Поптодоров.
Юни 1871 – Първото копие на Цариградската Библия е изложено от мисионера Джеймс Кларк в мисията в Ески загра (Ст. Загора)
1871 – Ппротестантските училища от Стара Загора (девическо) и Пловдив (мъжко) са преместени в Самоков.
1875 – Хр. Георгиев от Стара Загора и Иван Ангелов от с. Костенец стават формалните основатели на Българското Евангелско Дружество (БЕД).
При наличието на тази богата протестантска история в Ст. Загора, след първото си посещение в града на 16 април 1921г., Иван Воронаев докладва за 11-днвено съживление в баптистката църква в града. По време на съживлението се спасяват мнозина, а четирима приемат кръщеноето със Св. Дух. Между кръстените са съпругата на пастора на старозагорската баптистка църква и дъщерята на пастора от баптистката църква в Казанлък.
Радушния приема между баптистите обуславя началото на петдесятни събрания в града, а от там и в околните села Бряст, Разделна (и вероятно Чирпан). Но въпреки провежданите петдесятни богослужения, при учредяването на СЕПЦ през 1928г, старозагорската църква запазва неутралитет и влиза в съюза след чирпанската, едва след продължително изчакване и дискутиране в периода 1930-32г. Това ранно петдесятно разцепление в Ст. Загора е характерно за първите петдесятни църкви в България. Подобни деления има в Бургас (от конгрешанската църква още по времето на Ив. Воронаев), Сливен (при конфликта с бащата на Д. Кинарева), Ямбол (при отделянето с Ив. Брошовски и т.нар. „отцепници” след съюзната забрана на духовните дарби), Пловдив (с Божия църква на братя Бояджиеви) и др.
Но докато в тези църкви се установява символичен мир, в Стара Загора разделението между първите петдесятни започва рано и продължава най-дълго. Иван Изев и братя Бояджиеви от пловдивската петдесятна група, носеща името Църква Божия, присъстват на първия от серия спорни събори в Ст. Загора в края на 1921г. След втори подобен събор в дома на Изеви в Плодив през 1922г., ръководителите на софийската и пловдивски църкви отричат кръщението със Святия Дух и се връщат към баптистката организация. След тези събития, петдесятната църква в Ст. Загора е поставена под строг съюзен надзор още през 1928г., както личи от Протоколната книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на ЕПЦ:
Протокол № 2 (26 септември 1929г.) Събранието на комисията в дома на Г. Райнов, Бургас изисква сведения за работата на Тодор Сивинов и Костадин Томов в старозагорския регион. Установено е, че като съюзният работник К. Томов не действа според устава на Съюза и подлежи на наказание.
Протокол №12 (2 октомври 1930г.) Обсъжда условията на Т. Сивинов заради които оставя ЕПЦ-Ст.Загора без членство в съюза.
Протокол №10 (6 юни 1930) До Изпълнителната комисия при Общия съвет на ЕПЦ достига информация, че ЕПЦ-Ст. Загора има желание да влезе в съюза, но до решение не се стига поради липсата на официална писмена молба.
Протокол № 21 (4 януари 1932) Разгледани са молбите на църквите в Перник, Ст. Загора и троянските селата Калейца и Патрешко. В съюза са приети всички църкви освен ЕПЦ-Ст.Загора, която е отново поставена под наблюдение.
Протокол № 23 (20 март 1932) Приема ЕПЦ-Ст.Загора в съюза едва след изричното съгласие на Изпълнителната комисия при Общия съвет на ЕПЦ и съюзното ръководство, и при определени условия с решение ЕПЦ-Ст.Загора да бъде домакин на годишния събор през 1932г.
Протокол № 27 (7 юли 1932) Харалан Попов е посъветван „да се поправи и занапред да бъде внимателен към съюза, Изпълнителната комисия и специално към църквата в Русе,” а Н. Ценков от Костенец е изпратен в ЕПЦ-Ст.Загора с цел „утвърждаването и умиротворяването” на църквата.
Протокол № 31 (Ст. Загора: 28 август 1932) В Ст. Загора се провежда първото заседание на Петия годишен събор (25-28 август 1932), което разглежда отново поведението на Харалан Попов като „послужил за лош пример за обезсърчение на вярващите.” Предупреден от изпъл. комисия да е „внимателен в говоренето и да не проявява слабости.”
Протокол № 32 (Ст. Загора: 28 август 1932)
• Отказана е молбата на Г. Тодоров от Пазарджик поради ”самохвалство, гордост и др.”
• Обсъдено е поведението на Д. Кебеджиев от ЕПЦ-Сливен
• Отхвърлено е предложението на С. Дрянова „да се разреши и на сестри водителки да дават и отслужват Господня вечеря”
Последните три протокола от Изпълнителната комисия на ЕПЦ показват, че строгото отношение към ЕПЦ-Ст.Загора не престава дори след считаната за рождена дата на църквата и прием в съюза (20 март 1932). Съюзното ръководство продължава да счита, че църквата има нужда от „утвърждаването и умиротворяването,” което я превръща в център за помиряван не само на районите ситуации, но и на църковни конфликти от национален мащаб. Дали тази църковна орис продължава и до днес, може да бъде предмет на едно цяло бъдещо изследване.