Идеология на извечната война

 

Човечеството винаги е изграждало свои царства със собствена религиозна система, морални ценности, икономика и богове

 

д-р Джоузеф МАТЕРА

Има много лидери в евангелските среди, които вярват, че е добре една страна да има голямо правителство, стига то да подкрепя бедните, да подпомага обществените програми с нестопанска цел и да увековечава онова, което те наричат социална справедливост. Те също считат, че държавата помага на църквите като ги освобождава от данъци.

Имам скъпи приятели, които са лидери в политиката и гледат на голямото правителство като на лек за социалните проблеми. В тази статия не поставям под съмнение техните мотиви, нито казвам, че всичко, което правят е лошо.

Това, което дискутирам тук, са основните идеи, за чието приложение може да са нужни десетилетия и които ще станат реалност само, ако църквата отгледа и изгради лидери в политиката и икономиката с библейски мироглед, като част от тяхната обществена мисия.

Нещо повече, както вече споменах, настоящите политически и евангелски лидери, пропагандиращи голямо правителство, се опират на идеологията и теологията, предадена им от техните пастори и ментори.

Като казвам това, нямам нищо против тях, но се чувствам задължен да засегна някои от основните си несъгласия с програми като тази за здравната реформа, предложена от Обама и за федерално правителство с прекомерно големи правомощия по принцип.

Целта, която съм си поставил с тази статия, е да разясня защо голямото правителство с централизирано държавно управление, на практика е царство, противопоставящо се на Небесното царство.

От началото на човешката история, тръгвайки от Битие 4:17, където Каин построи град, след като се отдалечи от Бога (под град в този контекст се разбира съперничещо царство със свои собствени закони, морални, икономически и социални ценности) и стигайки до мъжете от Вавилон, които се опитаха да си изградят кула, която да стига до небето (за да демонстрират своята независимост от управлението на Бог), виждаме, че в крайна сметка Божият съд довежда всяка такава автономна човешка система до разпад.

В случая с Вавилон Божият съд включваше появата на такива различия, че те загубиха единството си и повече не можеха да се движат напред. Според мен това наподобява на Съединените щати, като вземем предвид ударението, което в момента се поставя върху културното многообразие!

Ето защо Божието благословение няма да бъде върху държава или система на управление, която обявява своята независимост спрямо управлението на Бога.

В книгата Изход Бог осъди египтяните, заради икономическото робство, което те наложиха върху Божия заветен народ. От думите, предхождащи Десетте заповеди в Изход 20:1 разбираме, че Бог избави израилтяните от дома на робството, за да могат те да Му се покланят. Това ни учи, че поклонението на Бог и икономиката, която включва способността да определяме времето си, да притежаваме собственост, да подкрепяме работата на Бога и да правим жертви за Него, вървят ръка за ръка. Едва след като излязоха от робството, евреите можаха да се подчинят на първата заповед – да нямат други богове освен Господ Бог. Това ни дава повече разбиране защо Бог говори на фараон чрез Моисей, казвайки: “пусни хората Ми да Ми се поклонят.” (Изход 5:1, 9:1)

Тук отново виждаме истината, че всяко държавно управление, което се опитва да контролира икономическото състояние на хората и забранява поклонението към единия истинен Бог, се превръща в царство, което съперничи на Божието царство и в последствие ще преживее съда на Бога.

Виждаме същия този принцип в уголемен мащаб, когато Бог показа на еврейския пророк Данаил, че империите на Вавилон, Персия, Гърция и Рим са съперничещи едни на други царства, които в последствие ще бъдат съдени от Неговото царство, което е предопределено да изпълни цялата земя. (Данаил 2:31-35, 44-45, 7:15-18)

Бог дори осъди вавилонския цар Навудохоносор и го принуди да живее като животно в продължение на 7 години, докато не призна, че: “Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.” (Данаил 4:25, 34-37)

Забележете, тези примери показват, че през историята човечеството е имало тенденцията да си изгражда свои собствени царства със своя собствена религиозна система, морални ценности, икономика и богове, като начин да демонстрира своята автономия и да отхвърли ограниченията, поставени върху него от Всемогъщия Бог. (Псалм 2)

Oбърнете внимание, че става дума по-скоро за това на кого служим, отколкото дали сме морални и “добри хора”. Дори под управлението на Хитлер или на фигура като римския император Нерон – върл противник на Христос, било незаконно да се убива, да се краде и т.н. Основното нещо не е колко си морален и дали имаш програма в помощ на бедните; това е свързано с втората Голяма заповед (Матей 22:37-40). Основното нещо е признаването на Неговите закони и уповаване на Неговото снабдяване.

Нещо повече, когато разгледаме Новия завет, откриваме, че основната причина за разпъването на Исус не е проповядването на друга религия, а защото беше считан за цар, въвеждащ ново царство, което ще съперничи на поклонението към императора и римската държава.

Цар Ирод беше обезпокоен от раждането на цар Исус и се опита да Го убие (Матей 2:1-3, 16). Евреите убедиха Пилат да разпъне Исус, като му казаха, че ако Го пусне, това означава, че не е приятел на Цезара (Йоан 19:12-16). В Йоан 18:35-38 Исус каза на Пилат, че основната Му цел на земята е да дойде като цар. (в изпълнение на Псалм 2:8-9)

Исус нарече Своите последователи “еклесия”, което беше гръцка дума, еквивалентна на конгрес или парламент, които щяха да управляват в Неговото царство заедно с Него в качеството му на Цар на Царете (Откровение 19:16; Матей 16:18) и да победи царствата (или портите) на светската система. (Матей 16:18)

Политическото значение на Второто пришествие на Христос и Неговата еклесия демонстрират, че господството на библейските ценности в културата в крайна сметка не може да съществува съвместно с растящото светско управление, което извършва посегателство върху правата на гражданите, дадени им от Библията.

Откровение 13 глава ни учи, че звярът (преобраз на тромавото централизирано управление на римската империя) беше враг на светиите на Бога и не позволяваше на хората да купуват или продават, ако нямат номера на звяра върху челата си (това е библейска метафора, на това, че тяхното мислене и идеология бяха в унисон с тромавото централизирано хуманистично управление).

Онези, които търсят появата на буквален белег на звяра в бъдеще, не осъзнават, че хуманистите доминират върху “купуването и продаването” и върху икономиката от 1913 година насам със създаването на Банката на Федералния резерв, която контролира нивото на лихвените проценти във всички по-големи банки, контролирайки по този начин политиката и икономиката.

Най-общо, когато едно царство прекрачва и нарушава петте отделни управления, които Бог е установил в Писанията: личната отговорност, семейството, бизнеса, гражданското управление и църквата, то действа като "звяр", когото Бог осъжда.

Когато националното правителство насочва вниманието си върху поддържане на гражданския ред и наказване на злотворците, то е благословено от Бог (Римляни 13:1-7), но веднага щом започне да кара хората и бизнеса да купуват здравни осигуровки, то нарушава своята юрисдикция. Щом започне да налага насила на родителите безбожното държавно образование чрез високи данъци, то отнема от тях отговорността да образоват децата си и предава тези деца в ръцете на хуманистични академични бюрократи и системи.

Онези, които твърдят, че раздутото федерално правителство на Съединените щати, както и всичките му програми, са богоугодни и подкрепят християнските ценности, не разбират защо Исус беше разпънат и не разбират Божия съд върху царствата, през човешката история, съперници на Божието царство!

В практичен аспект, как настоящото държавно управление съперничи на Бога и воюва срещу църквата? Когато държавата налага високи данъци, за да издържа държавните училища, тя е конкурентно царство, защото ощетява хиляди родители-християни, които не могат да си позволят да изпратят децата си в частни училища, в които се преподава по програми, основаващи се върху Библията, защото те вече са дали под формата на данъци голяма част от доходите си за издръжката на държавните училища.

Освен това в държавните училища се преподава за еволюция, хуманизъм и се прави опит да се похули Библията – особено през първата година в колежите.

Частните училища също нямат високи академични постижения, защото не могат да си позволят да наемат високо квалифицирани учители, на които да плащат достатъчно добри заплати. А това е така, защото родителите не могат да си позволят висока такса за обучение, тъй като са принудени да подкрепят чрез данъците си държавните училища, които са контролирани от хуманистичното правителство.

И още - системата на социалните осигуровки е най-голямата схема от типа “Чарлс Понзи” (създател на финансовите пирамиди през 20-те години на миналия век – бел. прев.) и скоро ще изпадне в несъстоятелност.

Здравеопазването за възрастни и бедни хора вече тегли надолу нашата икономика и не може да се издържа, което е една от причините за новата здравна реформа. По този начин поддръжниците на новата здравна реформа, които използват социалните осигуровки и медицинското обслужване на бедните, като примери за велики социални програми, са се хванали на въдицата и са готови да продадат интереса на бъдещите поколения, за да удовлетворят нуждите на днешното!

Вместо да плащаме по 15% от доходите си за социални осигуровки, по-добре би било да ги инвестираме в частни инвестиции и пенсионни фондове. Но тогава това би отнело огромни приходи от „Чичо Сам” защото то харчи нашите социални осигуровки за всичко друго, но не и за пенсионни фондове. Социалните осигуровки, на които се радват днешните пенсионери не идват от парите, които те самите са вкарали в програмата, а се вземат от вноските на работещите в момента! Ето защо, това е схема от типа “Понзи”, която скоро ще се сгромоляса, тъй като днешните пенсионери живеят по-дълго и работоспособното население не е достатъчно, за да налива нужните пари в тази система.

Парите, които федералното правителство дава на църквите, са “трохи от трапезата на господаря”, предназначени да затворят устата на църквата, докато в същото време то дава болшинството от парите за издръжката на институции, пропагандиращи неговите цели (така наречените програми за социална справедливост, програми за разнообразието, програми за защита на околната среда, клиники за аборти и др.)

Онези, които забелязват, че църквите са освободени от данъци, като пример за държавна помощ, забравят, че през 50-те години на миналия век църквата е трябвало да си продаде душата, позволявайки да се приемат закони, които обявяват за незаконно проповядването на политика от амвоните, в замяна на статута – свободен от данъци.

По този начин църквата ще запази този статут, докато не се бърка в политиката и икономиката, двата основни лоста на съвременния свят. Федералното правителство е щастливо, стига да продължава да разширява своето влияние, да хвърля някоя троха на църквата и да подкрепя каузата на хуманизма, без да среща каквато и да било политическа или икономическа опозиция, защото неговото съперничещо царство е щастливо с тези трохи и цени политическата коректност повече от страха от Господа и покорството на Културното поръчение от Битие 1:28.

И накрая, онези, които се опитват да оправдаят социалистическите тенденции на правителството като използват нацията Израел за пример, тъй като Израел колективно използваше десятъка, за да помага на бедните, да финансира здравни програми и за защита на околната среда, не разбират две основни неща:

1. Десятъкът, данъкът за гласуване и другите данъци, събирани в Израел, взети заедно не са надхвърляли 20% от средния доход на дадено семейство. Ето защо тяхното данъчно бреме не може да се сравнява с огромното количество семейства от средната класа, които в момента плащат прогресивен данък наложен им от данъчните служби. Исус каза, че нашето сърце е там, където е съкровището ни. Ето защо нашият десятък и първите плодове от доходите ни принадлежат на Бога, а всяка нация, която взема повече от 10% от доходите ни, се превръща в царство, което съперничи на Божието царство.

Искам да подчертая следното: Не съм против плащането на данъци на държавата. Но съм против структурата на прогресивния данък, която не е нищо друго освен преразпределение на богатствата! Трябва да се подчиняваме на Словото и да си плащаме данъците, дори когато не сме съгласни със закона. Но също така трябва да работим усилено за промяна на данъчната структура като обучим политически лидери с християнски мироглед.

2. Колективната икономика и политика на нацията Израел беше благословена, само защото тя беше теокрация под управлението на Йехова. Веднага щом се обърнаха към поклонение на фалшиви богове, върху тях падна съд. Да се използва Израел като пример за страна с национализирани социални програми няма нищо общо с истината, защото дори данъците в Израел да бяха високи, колкото в Съединените щати, евреите не бяха хуманистично настроени във времето на своя просперитет – те имаха един Бог! Приспособяването на данъчната ставка е малък проблем в сравнение с враждебната религиозна система, която сме изградили.

И накрая, ако като нация искаме да спечелим Божието благоволение, свързано с първите четири от Десетте заповеди от Изход 20 глава (не принудително обръщане към вярата, а поощряване на християнството така както Бащите, основатели на нацията, са го направили, като са го защитили от държавата, което е видно в Първoто подобрение на Американската конституция) и основем законите си върху останалите шест заповеди, тогава като нация ще се радваме на благословението на Бог и ще гарантираме мястото си на супер сила за идните поколения!

Осъзнавайки призива на Бог към неговите заветни хора да владеят над сътворения ред (Битие 1:28), трябва да стигнем до заключението, че няма място за две царства на тази земя! Превес и господство ще има или едното, или другото – или царството на хората, или царството на Бог!

Дори Каин да построи град, след като отпадна от Божието присъствие, Божият град постепенно слиза от небето от Бога и ще изпълни цялата земя, докато църквата разпространява Евангелието във всяка област на живота! Изберете към кого ще се привържете – към Цезара или към Христос – не може да служите и на двамата!

превод от английски: В. Петрова
източник: www.josephmattera.org