Руска Петрова: Исус е Бог на чудесата

 

 

Повярвах в Бога през 1995г. От тогава до днес аз не бих могла да си представя дори и един миг от живота си без моя Бог. През всичките тези години Той беше с мен и успешно ме извеждаше от всевъзможни трудности и проблеми.

Може би звучи тривиално, но няколко пъти Той ме избавяше от сигурна смърт, дори още преди да Го познавам. Животът ми беше толкова ужасен, че ме доведе до опит за самоубийство, но слава на Бога - неуспешен. Пет дни след това аз чух Благата вест и се покаях. Тогава осъзнах първото чудо, което Бог направи за мен. Той ме прие с всичките ми грехове, въпреки злото, което бях извършила. Исус ми прости и ми даде вечен живот.

Друго голямо нещастие, от което бях предпазена, беше една катастрофа. В следствие на нея моят съпруг също откри Бога. Но сега искам да разкажа за три изцеления, които получих в моя живот. Може би някой от вас преминава в момента през подобни на моите изпитания. Искам да ви кажа да не се отчайвайте! Колкото и страшна да е диагнозата на лекарите, знайте, че винаги последната дума има Бог. Исус не ни обеща, че никога няма да се разболяваме, даже напротив. Той казва: "...В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света." (Йоан 16:33) И нашата утеха е в тези думи. В Исус Христос ние наистина имаме победа. От собствен опит обаче зная, че когато човек е в изпитание, някак си тези думи са валидни за всеки друг. но не и за него. Това, разбира се, е само измама. За вярващият всяко обещание на Исус е валидно, без значение в каква ситуация се намира.

През 1998г. се разболях. Чувствах се много слаба и не можех да се придвижвам сама, трябваше някой да ме придружава. Отидох на лекар и ми назначиха изследвания на кръвта. След като взех първите резултати започна едно лудо разхождане и препращане от лекар на лекар. Всеки следващ лекар ми назначаваше нови изследвания на кръвта. Започнах да сравнявам изследванията си и установих, че левкоцитите ми намаляват при всяко ново изследване. Явно това стряскаше лекарите, но никой не ми обясняваше нищо, а и лекарства не ми изписваха.

Накрая реших да отида на частен преглед. Лекарят се казваше д-р Николов. Беше възрастен, пенсионер. Той също ми направи изследвания, даже два пъти, за да бъде сигурен, че не е станала грешка. Резултатите бяха същите, но той поне ми даде някакво обяснение. Каза, че най-вероятно имам заболял вътрешен орган, но трябва да ме вземат в болница и да изследват всичко. Денят беше петък и се разбрахме той да уреди постъпването ми болница в понеделник.

В неделя много исках да отида на богослужение. Помолих майка ми да ме придружи (тогава тя още не беше вярваща). Когато пасторът попита има ли нужди, за които да се молим, аз казах моята нужда. Поканиха ме да изляза отпред, пасторът положи ръцете си върху главата ми и заедно с цялата църква се молиха за мен. Никога няма да забравя този ден - беше 11 април.

На другата сутрин отново бях пред лабораторията за поредните изследвания, но вече бях сигурна, че съм изцелена, а и се чувствах по-добре. Отидох при д-р Николов и му показах резултатите, той се хвана за главата от учудване. Левкоцитите ми бяха като на съвършено здрав човек. Попитах го каква беше тази болест. Той ми каза, че каквато и да е била, вече няма и помен от нея. След време разбрах какво означава левкоцитите да намаляват - това значи, че имунната система се разпада. Нещата отиваха към СПИН. Затова всички лекари бяха толкова обезпокоени. Но благодаря на Бог, че по чудесен начин ме избави от ужасна смърт. Не след много време майка ми също повярва и предаде живота си на Исус.

Второто голямо изцеление преживях през ноември 2001 г. Случи се така, че непланирано забременях. Бях много щастлива от този факт, въпреки притеснението на моя съпруг, че за нас вече е късно да имаме дете. Аз бях на 41, а той на 45 години. Но аз твърдо вярвах, че Господ има план и за нас и за детето. В началото всичко вървеше добре. Ходех на работа, вършех си задълженията в къщи, участвах в служенията в църквата и през цялото време си представях и дори преживявах прекрасните моменти на бъдещото майчинство. Вече бях навлязла в третия месец на бременността, когато получих кървене. Отидох на преглед и когато ме прегледаха на видеозон. лекарката ме попита в кой месец съм. Когато казах, че съм в третия, тя отговори: Нищо подобно, плодът е на пет седмици. Просто е спрял да се развива и ти си носила мъртъв плод около един месец. Имала си късмет, че не си получила натравяне на кръвта и все още си жива. Бях шокирана!

Разбира се осъзнах, че съм жива, не защото имам късмет, а само по Божията милост. Тогава се сетих за един стих от псалмите: "Мървите не хвалят Господа, нито онези, които слизат в мълчанието." (Псалом 115:17) Наистина Бог имаше план и в тази ситуация. Моят съпруг прогледна духовно и видя Божията намеса в живота ми. Той се смири в благодарност за безкрайната Му милост към мен и към нас, като семейство. Да, това наистина беше чудо. За пореден път Бог ми подари живот.

Другото изцеление се случи през 2005 година. От шест години имах проблем с черния дроб. Клетките му умираха няколко пъти по-бързо от нормалното. Години наред ме лекуваха с различни лекарства. Най-напред лежах в болницата в Бургас, бях уплашена, когато разбрах, че са ме приели с диагноза - цироза па черния дроб. Тъй като не предприеха никакво лечение, реших да отида в София. Приеха ме в Медицинска академия. Там ми направиха първата биопсия, съмняваха за някакъв вид хепатит. Така и не се установи точно какъв е. Все пак ми предписаха лечение и в продължение на една година пих едно много скъпо лекарство. Струваше 120 лв. за месец, но нямаше видимо подобрение. През всичкото време чувствах присъствието и помощта на Бога. Получих подкрепа от непознати за мен хора от чужбина, които ми купуваха лекарството. Въпреки всичко, моето състояние не се подобряваше. Постъпих в Университетската болница „Св. Иван Рилски” в София. Там ми направиха толкова изследвания, колкото не са ми правили през целия ми живот. Проверяваха всичко за да установят, защо умират моите клетки. Отново ми направиха биопсия, след това онкологични и генетични изследвания, скенери, ехографиии - въобще всичко, което може да се изследва. Обясниха ми, че ще работят по метода на изключването. След един месец получих по пощата епикризата. Професорите и доцентите от екипа бяха объркани и не можеха да ми поставят диагноза, Нямаше никакво заболяване, но клетките ми продължаваха да умират бързо и опасно. За да се застраховат, че вземат някакви мерки, ми изписаха лекарство, което беше още по-скъпо от първото. Застанах пред Бога и смирено се помолих: Господи, аз не мога да си позволя отново толкова много пари, а и не знам дали си заслужава. Оставям изцяло всичко в Твоите ръце.

Спрях да се притеснявам и да се страхувам, спрях да правя изследвания и изобщо да мисля за болестта. Бях се примирила, че може би скоро ще имам истинска среща с Исус и то завинаги. Просто чаках да видя какво ще стане. И тогава някак неусетно силите ми започнаха да се възвръщат. Можех да върша много повече неща и по-малко се уморявах. През август месец на 2005 година бях ръководител на детски лагер на Юндола. Един ден трябваше да водим децата на поход. Обядът им беше приготвен в торбички заедно с шише вода. Децата от нашата църква бяха малки и не можеха сами да ги носят. Едно по едно те ми ги даваха аз да им ги нося. Когато стигнахме на върха, казва се "Пашови скали", аз установих, че съм занесла 10 торбички с обяд и дори не бях се изморила. Тогава получих пълна увереност за моето изцеление.

След около месец се престраших да си направя изследвания. Вярвах, че Бог е направил чудото, но исках да го видя доказано. Резултатите илюстрираха поредното изцеление в моя живот. Клетките бяха спрели да умират. Болестта си беше отишла. Без никаква човешка намеса, без лекарства или каквито и да е други начини. ЕДИНСТВЕНО И ИЗЦЯЛО ОТДАВАМ СЛАВАТА НА МОЯ БОГ! Той отново ми подари живот. Благодаря на моите братя и сестри, които през всичките тези години престояваха в молитва за мен. Но както казва ап. Павел "...не зависи от този. който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.” (Римляни 9:16) НА НЕГО ДА БЪДЕ СЛАВА!

Приятелю, ако ти си в подобно изпитание, не се отчайвай! Христос победи света. В Христос и ние имаме победа над всяко отчаяние. Ако ти си Божие дете, ако си се покаял, ако си сигурен в спасението си - ти си победител в Христос. Ако си далеч от Бога. не се бави! В Своето слово Исус обеща, че никого няма да изпъди. Потърси Го с цялото си сърце. Застани смирено в молитва и Го покани в своя живот. "Ако изповядаме греховете си. Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" (I Йоан 1:9) казва ап. Йоан. Нашият Бог е Господар на Вселената, Бог на чудесата. Най-голямото чудо е, че Исус умря за да плати за нашите грехове, да ни примири с Бога и да ни приеме в Своето семейство. Исус умря, но след това възкръсна и ни дари вечен живот и наследство в небето. Това не е ли чудесно?