Притча за едно лекарство

Трагедията на християнския дуализъм

 

Роб и Кристал БАРЕТ

При всяка стъпка по коридорите на летището леден меч се забиваше в гърба и краката ми. Стисках зъби и се опитвах да прикривам смущението си, че малката ми съпруга носи багажа ни. “Мисля, че не трябваше да нося пълен куфар с книги”, промълвих аз, а Кристал ме погледна със съчувствие.

Като седнахме при портала за изчакване преди излитането, аз се зарових да търся хапчетата си, а Кристал отиде да ми донесе чаша вода. Докато чаках и се чудех какво ме очаква в трите часа полет, аз се чух че се моля: “Моля Те Господи, отмахни болката”. Когато Кристал се върна двете кафяви хапчета бяха преглътнати, поразсеяхме се с гледане на телевизия и хвърляне поглед на информационното табло. Когато обявиха номера на полета ни, Кристал ме запита как се чувствам и “О,…няма я болката”.

Докато се настанявахме в самолета, аз се намерих в духовна дилема: Трябва ли да благодаря на Бога или да препиша изчезването на болката на лекарството? Запитах Кристал и тя отговори: “Може би Бог употреби лекарството”.

Хм.

Един от най-големите препъни камъни на модерното християнство е разделянето на всичко на две отделни купчини: Божии неща (духовните) и “обикновени неща” (светските). В неделя ние отиваме на църква (Божие нещо); всяка вечер се молим (Божие нещо). Вторник вечер е Библейско изучаване (Божие нещо). В понеделник сутрин ние отиваме на работа (обикновено нещо); вечерта измиваме чиниите (обикновено нещо); а в събота вечер имаме вечеря с приятели (обикновено нещо). И така, какво е изчезването на болката- чудо (Божие нещо) или ефект от лекарството (обикновено нещо)? Кристал ми каза, че то може да е и двете.

Тази дуалистична грешка, в която бях попаднал ни сграбчва от всякъде. То дълбоко засяга живота ни, защото често в следващите си стъпки се стараем да увеличим “Божиите неща”, като намалим “обикновените неща”. Много пъти сме виждали това, в себе си и в другите. Кристал е студентка по медицина и е видяла студентки християнки, които решават, че “истинския християнин” трябва да пренебрегва учебните си занятия, за да посещава повече християнски събирания (събрания). Но може би Бог иска също така Неговите чада да станат и отлични доктори. Аз работя в сферата на висшите технологии и съм видял приятел да изостави успешната си кариера, за да я замени с “по-святата” работа на учител в християнско училище, само за да открие, че е бил особено надарен да представя Бог в бизнес света.

Дуализмът може да ни води до убеденост, че Бог не се интересува от “обикновени неща” в живота ни. Виждаме наши приятели да открадват някои неща от болницата или от интернет. Улавяме се, че позираме, за да направим впечатление и бъдем похвалени за сметка на другите. Тези неща се правят още по-лесно, когато гледаме на тях като на не “Божии неща”.

Библейската гледна точка не приема никакъв дуализъм. От самото начало, Бог заръча на човека да обработва земята и да изхранва семейството си – и двете задачи са “обикновени неща” в дуалистичното ни квалифициране, но все пак Бог е много заинтересован от тях. Мозаичните закони касаят и двете- дворовете на храма и дворовете на закона. Фактически, Захария пророкува, че ако Израел държи честни дворове на закона, то езичниците ще бъдат толкова удивени, че ще дойдат да търсят Бога (Захария 8:16-23). Разбира се, Бог е много загрижен за духовния ни живот, но не до изключването на физическия ни живот. Разделянето и противопоставянето им е просто погрешно (фалшиво). Исус ни е дал голямото поръчение (Матея 28:19-20) да евангелизираме света. Но ние трябва да разберем, че представата на апостол Павел за отклика ни на Добрите Вести е много повече свързана с честното ни живеене в обикновените неща (Ефесяни 4:1-3), отколкото с вълнуващия духовен героизъм. Ние трябва всякога да помним, че служейки вярно на Бог в изпълнението на малките задачи, които Той ни е дал, е по-важно, отколкото да впечатлим нашите съседи.
И така, какво научих аз от притчата за моето лекарство? Хапчетата ли отговориха на моята молитва? А може би безброй обикновени хора са служили на Бог, с тези малки хапчета. Божиите слуги са вършили обикновена работа в медицинските лаборатории, химическите фабрики, пакетирането и рекламното оформление, транспортиране, складиране и търговско разпространение. И всичките тези изпълнения са довели до чудото, получено от един нищ слуга, който в самолета изказваше молитва на благодарност към Бог.

Ние християните не сме призовавани да бъдем всякога герои, но сме призвани да живеем в изключителна вярност и на двете- обикновените и извънредните ситуации. Може просто да е нужна по-зряла вяра по-библейски настроени сърца, за да се смиряваме достатъчно, за да тържествуваме и в рутинното.

Много години размишлявах за стойността и целта на моята технологическа работа. Аз недоразумявах Божиите пътища, когато омаловажавах заниманията си в професионалното си ежедневие. Лютер посочва, че обикновените овчари са видели небесно множество и се поклонили на бебето Исус, а след това се върнали към техните обикновени овце. Ако това връщане към нормалния живот е разочароващо, то може би ние се нуждаем от библейска гледна точка, от която се вижда колко забележително е обикновените овчари да “славят и хвалят Бога” (Лука 2:20).

Кристал отива в болницата всеки ден, като много невярващи доктори. Те всички се стремят да излекуват пациентите си, но така или иначе, нейната любов към Господа и последващата от това истинска грижа за пациентите прави целия свят различен.

Понякога това означава да се моли, заедно с пациента или някои други открити християнски действия. Но в повечето случаи то означава неуловима смяна в ценностите й. Понякога това е да няма подигравателно отношение към необразования си пациент. Друг път то означава разбиращ поглед, който изразява нейното отношение, че хората са повече от паднали тела. Понякога означава, че вижда собствената си съкрушеност в деформираното тяло на пациента.
Оказва се, че за нас е по-трудно да разберем библейската гледна точка, отколкото ясният дуалистичен живот. Списъкът на разговори на мисионер ни изглежда много по-впечатляващ от описа на стоката по рафтовете на магазинер в бакалията. Но може би това е само защото ни липсват очи, за да виждаме целия Божий свят и нашите сърца са закоравени и не оценяме всичко онова, което Бог цени. “Може би Бог употреби моето лекарство”. А може би Той отговаря на безброй молитви чрез най-обикновените ни дейности. Библейската гледна точка го потвърждава и ни насочва да живеем в съответствие с това.