Причината за смъртта на Спасителя
 

 

Израелският експерт д-р Бенямин Бренер постави диагнозата, след като изучи библейските писания

Христос е починал от тромбоемболия. По-просто обяснено това означава, че кръвен съсирек е заседнал в белодробната му артерия и я е запушил фатално. Това е заключението, което направи наскоро д-р Бенямин Бренер, който е шеф на отделението по тромбози в медицинския център "Рамбам" в Израел. Известният израелски хематолог поставил диагнозата, след като изучил внимателно всички писмени документи, икони, гравюри и описания на изпълнението на древната присъда разпъване на кръст.

Според свидетелствата на историците, изпълняваното във времената от Новия завет кръстно наказание е била едно от най-позорните смъртни присъди в Древния Рим. На него са били осъждани убилите своя господар роби, пътните разбойници, както и най-отявлените бунтовници и убийци. Самата присъда е била изричана само с три думи: "Отивай на кръста!". Тук му е мястото да се отбележи, че именно така е звучало и най-страшното проклятие в Римската империя.

Изследователите на древния убийствен ритуал твърдят, че разпъването на кръста е представлявало в действителност цяла поредица от мъчителни наказания с неминуем летален изход. Веднага след издаването на присъдата осъденият бил подлаган на бичуване. За тази цел бил използвал бич с три кожени накрайника, в които били вплетени извити като куки метални остриета. Обикновено били нанасяни по 20 удара, които понякога били достатъчни за умъртвяването на нещастника. Ако осъденият оцелявал след първото наказание, той бил извеждан в двора на затвора, за да натоварят на плещите му голям дървен кръст (с тегло от 34 до 57 кг), който обреченият трябвало да носи до мястото на разпъването. Там палачите привързвали жертвата към кръста, стремейки се да разпънат максимално ръцете є. В някои случаи китките на осъдените били приковавани с пирони към кръста. Макар и по-рядко с пирони били приковавани към наклонена опора в основата на кръста и краката на нещастниците. Задължение на палачите било да чупят с чука ставите на ръцете и краката на най-опасните престъпници. По този начин цялата тежест на тялото била поемана само от мускулите и сухожилията, което правело още по-мъчително изпълнението на присъдата. След това кръстът с разпънатия на него осъден бил изправян и закрепван във вертикално положение. И тъй като цялата тази процедура започвала обикновено рано сутрин, самото разпъване на кръста ставало обикновено по пладне, в разгара на най-топлите часове от деня. Според описанията на древните документи смъртта на кръста настъпвала не по-рано от няколко часа след разпъването, но понякога нещастникът издържал и до 2-3 дни. През всичкото това време палачите задължително оставали до кръста. Те определяли часа на настъпването на смъртта по кървенето на пресните рани. За тази цел екзекуторите забивали през половин час върха на ножа или копието си в тялото на нещастника. За да задоволят страстите на жадната за зрелище тълпа, палачите давали на нещастника да пие вода, за да продължат агонията му. Но те можели да проявят и великодушие и да съкратят мъките му, пречупвайки коленете му.

От анализа на евангелските текстове става ясно, че цялата тази мъчителна процедура е била спазена и при изпълнението на присъдата на Исус Христос. Заедно с него били разпънати още двама разбойници. Христос обаче свършил на кръста много по-рано от тях.

Освен информацията от евангелията проф. Бренер анализирал внимателно и всички останали данни от християнски, римски и еврейски източници, в които била описана смъртта на Спасителя. "В тези описания се съдържат всички предпоставки за възникването на тромбоемболия на белодробната артерия. А те неминуемо водят до фатален изход", категоричен е в заключението си израелският експерт. В подкрепа на диагнозата си проф. Бренер описва детайлно комплекса от взаимно свързани обстоятелства, довели до смъртта на Спасителя на кръста.

След като узнал, че е предаден от един от своите ученици, Христос изпаднал в състояние на силен стрес. Това става ясно от описанието в Евангелието на Лука 22: 44 на молитвата на Христос на Елеонската планина: "И Неговата пот, като капки кръв, падаше на земята." Според израелският медик в този случай става дума за т.н. хеморогическа диатеза. "Поради стреса стените на кръвоносните капиляри стават по-лесно проницаеми. В резултат на това кръвта прониква през кожата, образувайки по нея хематоми, от които избилите капки пот придобиват розов и дори червен цвят", твърди д-р Бренер.
През последното денонощие преди разпъването Христос практически не бил ял и пил нищо. Освен това от 21 часа в четвъртък до 9 часа в петък Исус се намирал постоянно в стресово състояние. То било предизвикано първо от съдебния процес при първосвещеника Каяфа, където Спасителят бил бит и унижаван. При Пилат Христос попада очевидно в съвсем объркано и безсилно състояние. Ето как то бива описано от Матей в глава 27, стих 14: "И не му отговаряше (на Пилат) на нито една от думите, на което управителят много се дивеше." Последвалото страховито бичуване неминуемо довело и до влошаване на физическото състояние на Христос. Ударите с бича разкъсали мускулните влакна, понякога до самите кости. Това състояние лекарите наричат "множество разкъсни рани по повърхността на тялото". "При тези травми имунната система подава команда за повишено производство на левкоцити и тромбоцити. Освен това се нарушава и нормалното кръвоснабдяване на тялото. Според медицинската терминология в този случай става дума за травматичен шок и масивна загуба на кръв. Подобно състояние вече може да доведе до образуването на тромби", обяснява израелският хематолог.

След бичуването Христос понесъл своя кръст към хълма Голгота. Разстоянието дотам е около 4 км, а преди върха има и стръмно изкачване с денивелация от около 600 м. При такива физически натоварвания кръвта циркулира много активно в капилярите и вените. А нейната наситеност с тромбоцити способства за образуването на тромби във всички (а не само в контузените) области от тялото. Като капак към всичко това се получава и обезводняване на тялото.

В първите часове след разпъването състоянието на организма донякъде се стабилизира. Само че с нарастването на температурите в ранния следобед се засилват обезводняването и кръвозагубите. "Дори и тромбозата да не е била настъпила до този момент, то нейната поява оттук нататък е само въпрос на време", убеден е д-р Бренер. Според него след няколко часа на кръста мускулите на ръцете и торса понасят огромно натоварване от "разтягането", което води до възникването на резки конвулсии на тялото. Това може неминуемо да доведе до откъсването на някой тромб от множеството травмирани части по тялото. Пътешествайки по кръвоносните съдове, тромбът стига след 30-40 минути до разклона на белодробната артерия. "След нейното запушване само за няколко секунди настъпва и леталният край", казва в заключение д-р Бренер.