Размененият живот

178 години от рождението на Джеймс Хъдсън Тейлър (1832-1905)

 

Хъдсън Тейлър е най-мащабно употребения мисионер в основаната от него “Китайска мисия без граници”. За 51 години служение в Китай, той основава 20 мисионерски служения, въвежда 949 мисионери в полето на работа, обучава около 700 китайски християнски работници, събира 4 милиона долара с вяра и развива китайската църква до 125 000 члена. Говори се, че поне 35 хиляди от тях са повярвали чрез него и че е кръстил във вода около 50 хиляди. Неговият дар да вдъхновява хората да отдадат себе си и притежанията си за Христос са поразяващи.

Тейлър е роден в християнски дом в Англия, където ентусиазмът за Христос е бил главна двигателна сила. Баща му - химик и местен методистки свещеник бил пленен от Китай още на младини. Вярата на бащата и молитвите на майката изиграли голяма роля. Още преди неговото раждане те се молели един ден сина им да отиде в Китай. Когато Хъдсън бил на 4 години заявил, че когато порасне ще стане мисионер в Китай. Младият Тейлър обаче бързо охладнял и се превърнал в скептичен младеж. Разочарован от скучния християнски живот, той търсел развлечения. Решил да си живее живота само за себе си. На 15 години започнал работа в една банка като чиновник. Чувствал се много добре. Светските му приятели го научили да ругае и използва лош език. Писането на слаба светлина обаче увредило зрението му, той напуснал банката през 1848 год. и започнал да работи в магазина на баща си.

Неговото покаяние е една удивителна история. На 17 години, в един юнски следобед на 1849 г., той отишъл в библиотеката на баща си, за да потърси нещо за четене. Взел една книжка озаглавена “Свърши се!” и решил да прочете историята. Когато стигнал до главата “Завършеното дело на Христос”, той си спомнил думите “свърши се” и се попитал: “Какво се свърши?” Отговорът дошъл точно на място и той приел Христос като личен Спасител. Същият следобед майка му, на около 75 мили от сина си, почувствала силно желание да се моли. Тя решила да ходатайства, докато не получи отговор. Часове по-късно почувствала потвърждение. След своето завръщане у дома, 10 дни по-късно, била посрещната от сина си на вратата, който й казал, че има добри вести за нея. Тя казала: “Зная, моето момче. От две седмици се радвам на добрите неща, който имаш да ми кажеш.” Майка му разбрала за тази случка не от човешки източник, но чрез знание, получено от Бога.

Месеци по-късно той започнал да чувства недоволство от своето духовно състояние, защото “първата му любов” и ревността му за печелене на души охладняла. На 2 декември 1849 г. той решил да се усамоти, за да прекара време насаме с Бога. Тогава той отново обещал, че ще отиде в Китай и започнал незабавно да се подготвя за това. Заменил мекото, удобно легло с твърд нар. Разпространявал брошури и организирал селски събрания. С помощта на Евангелието на Лука, преведено на китайското наречие мандарин, той изучил китайски. Заел книги от един конгрешански служител и започнал да изучава гръцки еврейски и латински.

Следващата стъпка в подготовката му била да стане асистент на доктор Харди. По този начин, чрез подпомагане на болните, той считал, че ще може да свидетелства за спасението на душите им. По това време срещнал един немски мисионер, завърнал се наскоро от Китай. Когато немецът забелязал светлата коса и очи на младежа, той ядосано възкликнал: “Защо ти е да ходиш в Китай? Мен ме наричаха “червенокосия дявол”, а от теб сигурно ще бягат ужасени. Никога няма да можеш да ги накараш да те слушат.” Тейлър спокойно му отговорил: “Бог е, Който ме изпраща в Китай, а Той знае цвета на косата и очите ми, нали?”

През ноември 1851 г. Хъдсън се преместил в шумната част на Даринсайд, на края на града. Там започнал да изгражда характера си чрез самоотрицание. Прекарвал свободното си време като санитар и мисионер и помагал на хората по улиците. Имал редица преживявания от финансов характер, които подготвили бъдещия му живот на вяра. Тейлър се учел да се доверява на своя Спасител. Един от най-важните му уроци бил, че човек може да се довери на Бога чрез Словото Му, и че отговорът идва чрез молитвата! Това станало движещо мото и страст на живота му. Той се научил как да довежда хората до Бога чрез молитва. Без да казва нуждите си на човек, той предавал всяка материална грижа на Бога.
През есента на 1852 г. той се върнал в Лондон под покровителството на “Китайското евангелизационно дружество” (КЕД), което заплатило обучението му за доктор в Лондонската болница. Докато се обучавал за лекар, той

преминавал изпит на вяра

Докато пришивал с иглата листи хартия без да иска си убол пръста. На следващия ден трябвало да прави дисекция на човек, починал от заразна болест. Забравил за убодения пръст, той започнал работа. Почти веднага се почувствал слаб и отпаднал. Патологът му казал: “Прибирай се у дома и се готви да умреш.” Тейлър отговорил: “Не мисля, че ще умра, защото, ако не греша, трябва да работя в Китай.”
След няколко дни той преодолял заболяването и тогава научил, че двама от неговите състуденти, работили същия ден по заразния труп, са починали от тази болест. Лекарят който му вещаел смъртта, след като го видял се просълзил и извикал: “Искам вяра като твоята.”

Важни вести от Китай прекратили обучението му в Лондон и КЕД принудило Тейлър да замине веднага. Той се отправил към Тайпините. В Нанкинг имало бунтовническа група, наречена “Небесното царство на великия мир”, която завзела града през март 1853 г. Китайският бунт продължил 14 години (1850 - 1864 г.). Тейлър приел назначението си и отплавал от Ливърпул на 19 септември 1853 г. По време на плаването, корабът на два пъти бил на ръба на корабокрушение.

Едно от тези преживявания си струва да се отбележи. Капитанът, отчаян от силното течение, което ги носело към подводните рифове извикал: “Оставени сме в ръцете на съдбата!” На брега ги очаквали канибали със запалени огньове, радостни от идващата плячка. Тейлър и още трима започнали да се молят. Незабавно духнал силен обратен вятър, който променил курса на кораба. Отново любимият стих от Йоан 14:13 бил потвърден. На 1 март 1854 г. стигнали в Шанхай.

Двадесет и две годишен, най-после той бил в Китай! Но нямал подготовка за гражданската война там. За него било шок, че бунтовниците са прегърнали християнството само от политически съображения. “Те много малко знаеха за духа на Христа и не изразяваха нищо от Него”. Чувствал се нещастен и родният дом му липсвал. Очите му се възпалили и страдал от тежки главоболия. През свободното си време пишел дълги, отчаяни писма до своите родители.
В началото други мисионери го взимали на обиколки из страната. През 1855 г. той

започнал да проповядва сам

из провинцията. През първите две години направил около десет обиколки. През февруари 1855 г. имперските армии и бунтовниците превърнали Шанхай в призрачен град. След възстановяването на мира, той решил да се премести в по-спокоен град или да отиде в Нанкинг, столица на Тайпините. Преди да реши обаче какво да прави, той тръгнал с лодка по река Яндзъ и посетил 58 села. Той проповядвал, оперирал тумори и раздавал книги. Понякога хората бягали от него, замервали го с кал и камъни. Единственото му оръжие било медицинската чанта и лекарските му умения.

По това време той си пишел с едно момиче Елизабет Сисън, на която предложил брак, като не забелязвал младата Мария Дайър, живееща там, за която той по-късно се оженил.
На 18 октомври 1855 г. той отново напуснал Шанхай, като този път тръгнал към Тсунгминг, голям остров в устието на река Яндзъ. Там се срещнал с Уилям Бърнс, шотландски евангелизатор, с който работили заедно седем месеца. През февруари 1856 г. двамата се почувствали призвани да отидат в Суотаун, на 1500 км на юг. Обаче не било лесно да привлечкат вниманието на огорчени хора. Тропическото слънце скоро съборило Тейлър и го довело до пълно изтощение. Писмата от дома също били обезсърчителни. Мис Сисън отхвърлила предложението му за брак, а КЕД го информирало, че финансите са изчерпани. Тогава дошли и тревожните новини, че Бърнс е арестуван от китайските власти. Цели десет години е трябвало да минат преди работата в тези области да започне да расте и да има успех.

Хъдсън решил да се установи в Нингпо и през октомври 1856 той се върнал там. По пътя е бил нападнат и ограбен. Въпреки, че останал без финанси той продължил да проповядва на хората в тъмнина.

Останал съвсем сам той получил писмо от Джордж Мюлер, който го насърчавал да живее с вяра. На Рождество същата година той се срещнал с Мария и между тях се установило приятелство. Месеци по-късно той й предложил да се оженят и през януари 1859 г. те сключили брак.

Договорът на Тиенцин от 1860 г. дал на мисионерите по-голяма свобода, но здравето на Тейлър се влошило. Той имал нужда от почивка, затова те напуснали Шанхай и се върнали в Англия през ноември 1860 г. През 1861 г. се родил първият им син. Осъзнал че не могат бързо да се върнат в Китай, Тейлър поел нови отговорности. Той

превел и ревизирал Новият Завет

на Нингпо (пет годишен проект) и продължил да учи медицина. Написал книгата “Китай – духовни нужди и потребности”. От петте им деца, четири оцелели след годините в Лондон, прекарани в бедност и лошо здраве.

Тогава, през 1865 год. се родила “Китайската мисия без граници”. Тейлър, изпълнен с желание за Божието дело, молитствал Бог да го върне заедно с 24 мисионери. Той открил банкова сметка с депозит от 50 долара. Скоро финансите започнали да се събират. По това време Чарлз Спърджън чул за ревността на Тейлър за Китай. Очевидна била Божията намеса, защото за една година Тейлър събрал 13 хиляди долара и приел 24 доброволци.

През май 1866 год. Тейлър и семейството му заминали отново за Китай след 5 години работа у дома. От 24 доброволци само 8 тръгнали преди него, а останалите заедно с него. По време на плаването ги настигнал тайфун и само молитвата ги избавила от удавяне.

Така стигнали до Шанхай на 30 Септември 1866 год., а после и до Нингпо. От там той тръгнал на запад към провинция Чекиянг в търсене на нови места за работа. Горещината стигала 37-39 градуса през август. Тогава починала 8-годишната му дъщеря Грейси Тейлър, докато се молела за човек, изработващ статуи на идоли.

Семейство Тейлър пристигнало в Янгчо на 1 юни 1868 год. с четири деца. Там започнали да изграждат собствено място за живеене. Обаче разходите нараствали, а мястото се оказало привлекателно за крадци, които накрая нападнали дома му и го опожарили. Окаяните мисионери напуснали Янгчо, тръгнали към Чинкианг и временно се установили там.

През ноември се върнали отново в Янгчо, където се родил Чарлз Едуард Тейлър. Докато в Янгчо хората са били впечатлени от желанието им да работят и това довело до време на жетва, в Европа, като всяка история, и работата на Тейлър е била изопачена и станала обект на подигравки. В Англия Джордж Мюлер отхвърлил клеветите и започнал да събира по 10 хиляди долара годишна помощ.

Изтощен и депресиран, единственото нещо, което крепяло Хъдсън била любовта му към жена му. Бог използвал тази ситуация, за да промени нещата. Тейлър, останал без духовни и физически сили, накрая осъзнал къде е проблема, докато четял писмото на един приятел мисионер: “Напразно се борих да пребъдвам в Него. Повече няма да се боря. Той е обещал да бъде с мен, никога да не ме изостави, никога, никога....” Тогава Тейлър влязъл в така наречения “Променен живот”, където работата му за Бога не се вършила с негови сили.

През 1870 трябвало да се вземе трудно решение. Четирите живи деца на 9,7,5 и 3 години трябвало да се върнат в Англия, като само бебето Чарлз остане с родителите си. При разделянето, единият им син Сами починал, докато пътувал с кораба по реката. Въпреки това, решението се оказало правилно, защото Мария Тейлър месеци по-късно също щяла да почине. Малко преди смъртта й

настанало голямо клане на чужденци

в Тиенцин. Мария била бременна. През юли родила Ноел - осмото дете в семейството, което живяло само 13 дни и починало от ангина. От осемте деца, четири били вече на небето. Три дни по-късно Мария починала от холера. На 33 години, след 12 години брак, родила 8 деца и едно мъртвородено, тя остава и до днес една от най-героичните жени в християнската история.

Тейлър също имал сериозни проблеми със здравето. Черният му дроб бил увреден, изпитвал силни болки, не можел да диша, нито да спи. Той се върнал в Англия, за да се погрижи за здравето си. Там се оженил за мис Фолдинг. По същото време учредил Лондонския съвет на “Китайската Мисия без граници”. Завърнал се в Китай през октомври 1872 год. Мисионерската работа продължила.

През 1876 год. било подписано споразумение на политическо равнище между Англия и Китай. Това отворило вътрешността на Китай за благовестване. Хъдсън започнал да пътува навътре с месеци и да провежда евангелизационни събрания. През 1878 съпругата му се присъединила отново към него. Този път тя довела жени, които активно се включили в работата във вътрешността на страната. Следващата есен г-жа Никол и г-жа Кларк навлезли в районите на Западен Китай. Първата жена, на която се позволило да влезе във вътрешността с постоянно пребиваване, била Емили Кинг, която починала през 1881 в Ханчунг. Мисионерите били повече от 100 и започнали да се молят за още 70, които да пристигнат през 1882-84 год.

Тейлър се завърнал отново у дома през 1883 год. и Бог мощно го използвал. В края на годината той изпратил 70 нови работници за Китай с бюджет от 14 хиляди долара. Тейлър се върнал в Китай радостен от растежа там. Вече имало 225 мисионери, 59 църкви и 1655 вярващи. Тейлър смятал, че за да се обхване Китай от край до край са нужни още 100 души. Той отново заминал за Англия и 600 души откликнали на поканата да отидат там. Той обаче пресял от тях 102. Молил се за 50 хиляди долара, но събрал 105 хиляди.

Тейлър възнамерявал да замине отново, но получил покана от Хенри Фрост да посети Америка. Там той проповядвал на конференцията на Мууди и на други места. При завръщането си в Китай през есента на 1888 г. той взел със себе си 14 кандидати от Америка.

Тейлър се завърнал в Англия поради влошеното си здраве и в резултат се оттеглил в Швейцария. Той почти бил на смъртно легло, когато ужасяващите новини за бунта в Китай стигнали до него. Работата на мисионерите била съсипана. Стотици от тях били убити, заедно с местните новоповярвали християни. През май 1900, когато дошла телеграмата с тези ужасни новини, той казал: Не мога да чета, не мога да се моля, само мога да се надявам. И макар, че агонизирал, този холокост го вдъхновил и изправил на крака. Той подал оставка и предал служението на по-млади хора.

Без да знае, че му остават още три месеца живот той заминал за Китай през февруари 1905 г. за последно 11-то пътуване. Месеци по-рано съпругата му починала в Швейцария. Сега той бил сам. Прекарал Великден на мястото, където преди 32 години домът му бил опожарен и разграбен. Отишъл на гроба на първата си съпруга в Чинкианг. После посетил Хонан, Ханко и накрая стигнал до Чангша, столицата на провинция Хунан, най-трудната от деветте недостигнати провинции.
Там посетил много места, огледал място за строеж на болница, проповядвал на китайски християни. Планирал да проповядва в неделя, но в събота привечер на 3 юни 1905 год. починал в дома на снаха си г-жа Хауърд Тейлър. Християните погребали останките му в гроба на съпругата му Мария в подножието на зелените хълмове на река Яндзъ.

Много души на небето, спечелени за Бога чрез работата на китайската мисия без граници дължат живота си за вечността на основателя на тази мисия - Джеймс Хъдсън Тейлър.

Превод от английски Николай СТОЙЧЕВ