Силата на езика
Лес КРОС
Думите, които изговаряме решават курса на естествения ни живот. Ако можем да поставим езика си под контрол, ще го опазим от говорене на думи за страх и смърт и ще го насочим да изговаря думи на живот.
Спомням си как за първи път отидох на цирк. Там видях един мъж да подчинява страховит лъв на волята си като върши определени действия пред публиката. Чудно ми беше, как някой може да накара такова диво същество да върши онова, което той пожелае. Дори и големите слонове изглеждаха твърде доволни като се покоряваха на господаря си. И сега виждаме толкова много подобни неща. Филмите, в които участват животни понякога доказват, че те са по-големи звезди от самите актьори. И все пак, животните са били обучени чрез серии от тренировки да вършат винаги едни и същи неща.
Но видели ли сме някога човешко същество обучено по същия начин? Наистина ли човекът е просто едно превъзхождащо, висше животно, което може да бъде тренирано като други животни на земята? Не, човекът има нещо, което животните нямат. Той има дух, който го прави да бъде подобен на Бога.
Когато Бог създаде човека по Свой образ, той направи същество, което имаше Неговата способност да избира за себе си какво да върши. Ние можем да насилим човешко същество да прави нещо, но не можем да го накараме да иска да го върши. Знаем, че често когато майка кара малкия си син да седне, той отказва да го направи. Едва когато му извика, той сяда, но “вътре в себе си” той все още стои прав.
Човекът има и още нещо, което животните нямат. Той има силата на речта. Да, животните могат да издават звуци и имат своя специфична форма на комуникация, но не можем да научим животно да говори на някакъв език. Някой може да каже, че папагалите например говорят, но всъщност те само имитират звуците на думите, на които ние ги обучаваме. Само човекът може да произнася думи с устата си, които идват от сърцето му. Нека се опитаме да си представим какво се случва винаги, когато говорим.
Избираме ли серии от думи в ума си, за да изговорим по-късно всяка от тях, като че ли я прочитаме? Не, фактически ние говорим за концепция или идея и думите ни просто изтичат дълбоко от вътрешността ни. Те идват от източник, който е по-дълбоко от разума. Всъщност, те идват от духа ни, който ни дава способността да говорим думи.
И сега, ако погледнем назад към Битие 1, ще видим, че в сътворението на света са били замесени две неща - Дух и Слово. Духът на Бога витаеше над земята и Бог изрече думи, първите от които бяха: “Да бъде светлина”. И когато тези думи възлязоха, Божият Дух се задвижи над земята и направи да се появи светлина. Всеки етап следваше същия модел. Сила идваше от Духа на Бога и тази сила се освобождаваше в думи.
Това означава, че когато човек изговаря думи, те всъщност излъчват навън нещо от духа му. Нищо чудно, че Яков ни казва, че никой човек не може да укроти езика. Ние може да обучаваме животно, защото то има само тяло и душа. Но човекът има нещо много по-дълбоко, което не може да бъде контролирано отвън. То може да бъде контролирано само отвътре. Яков оприличава езика с корабното кормило. Ако искаме да управляваме кораб, ще ни е нужно да контролираме кормилото му. По същия начин, ако искаме да контролираме личност, ще ни е нужно някак си да можем да контролираме езика му.
Яков ни казва, че езикът заразява цялото тяло и запалва целия кръг на живота ни. С други думи, нещата, които изговаряме, засягат цялото ни същество. Те решават курса на естествения ни живот. Специалистите по мозъчна хирургия са открили, че има връзка между говорния център в мозъка и цялостната нервна система на човека. Това означава, че нервният център на тялото, който можем да оприличим на кабелна централа, се контролира фактически от това, което преминава през говорния център. Това което казваме въздейства на цялото ни тяло, засягайки и нашата душа. Тоест думите, които излизат от нашия дух, когато бъдат изговорени от устата, въздействат върху тялото и душата ни. Или, онова което е в духа ни, може да предизвиква въздействие на тялото и душата ни и това става чрез думи. Когато постоянно говорим негативни думи, например като “Аз наистина не се чувствам добре”, тогава продължаваме да се чувствате зле и вероятно ни става още по-зле. Обратното също е вярно. Това, което се случва е, че ние предизвикваме да се установи поток от дълбините ни, който ни въздейства и отвън.
В Притчи 4:23 Соломон казва: “Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” Нашият дух е изворът на целия ни живот. Без него ние ще сме мъртви. А думите ни помагат да задействаме силата, която е в духа ни. За вярващия ситуацията изглежда малко по-различна. Ние имаме Святия Дух, обитаващ вътре в нас, и Той е способен да ни дава силата си. Ние можем да задействаме в духа си силата, която сме получили от Него и да правим така, че тя да изтича навън и да въздейства на тялото и душата ни.
Но въпреки че тази сила е в духа ни, тя може и да не се използва правилно. Зависи от това, кои думи употребяваме, за да я задействаме. Яков казва, че езикът се запалва от пъкъла и прави този огън да се разпространява. Той ни говори, че бидейки повлияни от Сатана и системата, която той е установил, ние развиваме езика на света, който Сатана е създал. Този език е пълен с негативизъм, ругатни и разруха. Ние често употребяваме фрази, без да осъзнаваме какво казваме. Ето някои от тях: “Страхувам се, че днес просто трябва да стоя у дома”; “Страх ме е до смърт да отида та.”; “Умрях, когато тя ми каза това”; “Момчета, тази жега днес е наистина убиец”…
Ако сме наблюдателни ще видим, че в ежедневието, в езика на хората много често се споменават думите страх и смърт. Ние сме научени да говорим думи, които творят страх и смърт. Когато тези думи преминават през говорния ни център, те комуникират с разума, емоциите, волята и тялото ни. Нервната ни система бива инструктирана да ни подготвя за страх и смърт и всяко негативно нещо, което може да се случи.
Как да променим това? Като изговаряме думи, които ни назидават и са позитивни. И най-доброто място, където можем да ги намерим, е Словото Божие. Често сме говорили за силата на говоримото Божие Слово. Знаем как да се свързваме със силата, която е в духа ни и да я задействаме чрез изговаряне на думи. Яков използва същата тази аналогия. Той казва, че речта е като воден извор, но той не може в едно и също време да излива добра и лоша вода. Или ще излива чиста вода, или тя ще е кална и замърсена.
Проблемът на нас, човешките същества, които живеем в свят, който е управляван от врага на душите ни е, че през повечето време изливаме от извора си навън замърсена вода - критицизъм, профанизиране и изявления на страх и смърт. Ако можем само да поставим езика си под контрол, ще го опазим от говорене на такива думи и ще го насочим да изговаря думи на живот.
Видели сме как можем да го направим чрез говорене на Словото Божие. Ако отделим време да намерим някои силни, позитивни, донасящи живот пасажи от Писанията и ги говорим на глас десетки пъти всеки ден, ще започнем да виждаме настъпващата промяна в живота ни. Не само, че нашият разум, емоции и воля ще започнат да оперират по-ефективно, но ще открием и подобрение в телесното си здраве. Ако изговаряме Божието Слово така често, както сме изговаряли негативните речи на света, то ние бихме се чувствали в ново измерение в духовния си живот, за което досега дори не сме знаели че съществува.
Чрез постоянното повтаряне на Словото, То потъва дълбоко във вътрешния ни човек и на нас ни става все по лесно да изговаряме думи, които са основани на Писанията. Спомняме си, че: “Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща” (Матея 12:35).
Но Бог ни е предоставил и нещо, което ни дава увереността, че думите, които изговаряме, са напълно под Негов контрол и не могат да бъдат негативни или замърсени. Това е “говоренето на други езици”. За онези, които все още не са го изпитали, то може да е глупост или ненужно нещо. Може да им се струва, че това не е донесло някаква полза на онези, които имат този дар. Но ние знаем, че този, който говори езици назидава себе си. Бог ни е предоставил възможност да използваме езика си, за да ни доставя благословения.