Син на Давида, Син на Авраама 

 

 

Чък и Карен КОХЕН

И днес Земята на Израел е все още Божие обещание, както се вижда от редица стихове в Новия Завет. Забелязали ли сте, че Новият Завет започва с насочване на вниманието назад в Стария Завет? В Матея 1:1 се казва: „Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама”. Кои са тези хора? Важно ли е да ни бъде напомнено за тях? Не трябва ли  първият стих на Новия Завет да носи важна информация? Не се ли предполага в това начало на Новия Завет, че ние знаем за тези хора? Отговорът на всички тези въпроси е „да”, освен най-важния от тях - Кои са тези хора?

Само Танах дава отговори на въпроси като: Какво означава „Месията-Христос”? Какво казва Бог, че ще направи Месията? Кои бяха Давид и Авраам? Какви бяха Божиите обещания към тях и към техните синове?

Важно е да знаем отговорите на тези въпроси, защото Евангелието на Матей започва с посочване към Йешуа, Месията, идващ по силата на онези пророчески обещания от Танах. Фактически, според Римляни 15:8 Сам Йешуа потвърждава Божиите обещания към Авраам и другите израелски праотци. Така че, според Новия Завет, Старият Завет не е остарял и невалиден, но той е основата, върху която стои Новия Завет. И затова, относно Божиите обещания за Земята, Матея 1:1 е като мост между Танах и Новия Завет.

Синът на Авраам

Въпреки че Бог благослови и Исмаил, то обещанията Му към Авраам бяха разпрострени само върху Исаак. Само Исаак, синът който Бог бе обещал на Авраам да му се роди  от Сара, можеше да наследи тези обещания (Битие 17:19-21; 21:12) , включително Евангелието към езичниците и наследството на земята на Израел.

По време на глада в земята, Исаак бе изкушен да отиде в Египет, но Бог му се яви и му каза да не отива там: „...остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама; и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;...” (Битие 26:3-4) Това потвърждава, че Божиите обещания за Земята и за Евангелието към езичниците (Галатяни 3:8) бяха прехвърлени на Исаак.

Обрязването и Земята

В древните дни, две страни са правили завет, прекарвайки помежду си разделени тела на животни, което е означавало, че който наруши договарянето, ще завърши като тези животни. В Битие 15:8-21 Бог прави подобен завет с Авраам, с тази разлика, че той бе безусловен. Бог постави Авраам в дълбок сън (стих 12), а когато слънцето залезе и настана мрак, тогава „димяща пещ и огнен пламък” преминаха между частите на нарязаните животни (стих 17). Най-малко три пъти в Танах, огън и дим съпровождат Божието присъствие - при горящия храст (Изход 3:20), на планината Синай (Изход 19:18 и Второзаконие 4:21-22) и когато водеше децата на Израел през пустинята (Изход 13:21-22).

И все пак, в Битие 17 Бог говори на Авраам за нещо, което той и потомството му трябва да спазват, не за да установят завета, но само като знак, че са в този завет: „Ето моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас. Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купена с пари от някой чужденец. Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.” (Битие 17:10-13)

Обрязването, наричано брит милах в модерния еврейски, запечатва този договор чрез проливане на поне капка кръв. Точно преди да заповяда обрязването, Бог описва завета, който ще се запечатва чрез обрязването: „И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството след тебе. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.” (Битие 17:7-8)

Обрязването е свидетелство, знак, че Йехова е Бог на Израел, че Израел е Неговото специално притежание и че даряването на земята на Израел е част от този цялостен пакет. От тези стихове е видно, че Бог стартира този завет, управлява го чрез верността Си към Своите обещания и затова той е в сила и днес, въпреки неверието сред еврейския народ. „Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” (Римляни 11:28-29)

След като видяхме връзката между обрязването и Обетованата Земя, ние питаме: „Кога за първи път в цялата история, Бог проля от Своята кръв за да запечата този завет?”. Това не бе на кръста, но бе при обрязването на Йешуа. „И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус,...” (Лука 2:21)

Дори още от преди сътворението, Отец е избрал да има Своя единствен Син, роден като евреин, знаейки, че обрязването е част от това, което то означава. Когато Йешуа бе обрязан, защото човешката кръв, която бе в Него включваше и Божията (Деяния 20:28), то тогава Сам Бог в Новия Завет препотвърди заветните Си обещания към Авраам.

Така също, в Новия Завет, (говорейки за Божието обещание към Авраам) бащата на Йоан Кръстител - Захария, след като се развърза езикът му и се изпълни със Святия Дух (Лука 1:64-67), каза, че Божията цел с изпращането на Месията, Избавителят на Израел, бе да „за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.” (Лука 1:72-73) И отново, тази клетва включва обещанието за Земята.

Давидовият син

Знаем, че една част от  Божието пророческо обещание към Давид, относно неговия син, се изпълни в цар Соломон, но има и други части, които единствено могат да бъдат приложими за Месия със святи качества. Бог заяви на Давид че: „...ще въздигна потомъка ти подир тебе, който ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му. Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века. Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга каквато е за мъже и с биения каквито са за човешкия род; но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе. И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века..” (ІІ Царе 7:12-16)

Мнозина в Израел разбират, че освен Соломон, Йешуа също бе обещания „Син Давидов”. Той беше наричан така, защото еврейският народ знаеше, че Божието обещание от ІІ Царе 7 имаше двояко изпълнение. Например, при влизането Му в Ерусалим множествата викаха : „Осанна на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осанна във висините!” (Матея 21:9) Думата „осанна” означава „спаси моля”. Еврейският народ прокламираше Псалм 118:25, декларирайки по този начин вярването си, че това е обещаният Месия - Синът Давидов (Матея 9:27; 12:23; 15:22; 20:30-31; 21:15; 22: 42).

 

Представянето на  Йешуа в Новия Завет, като „Синът Давидов, Синът Авраамов”, обединява всичко, което бе обещано на Давидовия и Авраамов Син - вечен трон, добри новини за целия свят и място в този свят за обитаване - Обещаната Земя на Израел.