Тактики за събиране на средства 

Начинът, по който християните събират пари днес, е абсурден. Можем ли да спрем тази циркова атракция и да се върнем към библейската почтеност?

 

 

Лари ТОМЖАК

Нека да предположим, че завършвате деня си с малко салса и чипс, докато сменяте каналите. Потрепвате понеже ставате свидетел на повтарящо се действие – не на следващ епизод на Сървайвър, а на мощен и настоятелен апел за пари по време на ток шоу по вашия местен християнски канал.

„Ооооо, помазанието е толкова силно точно сега“- казва водещият. „Трябва да дадете, докато помазанието е тук!“

Вие вярвате в Божието помазание и в силата на молитвата. Обичате и цените много от хората в тази телевизионна програма, и знаете, че Бог ги използва.

Със сигурност не искате да бъдете критични. Така че затваряте очите си, разклащате главата си и изключвате телевизора.

„Това е объркващо“- казвате си. „Нещо не е правилно. Господи, не разбирам – по този начин ли трябва да бъде?“

Знам как се чувствате. Виждал съм това в църковни събрания и конференции и някои от същите мисли са се промъквали и в мен.

През следващите няколко дни се хващате да говорите с приятели християни. Някак си темата за християнското набиране на средства е споменавана.

Другите хора имат силни мнения, от „Това ме кара да се чувствам зле“ до „Когато видя  този боклук аз изключвам телевизора“.

Бих искал тази лудост да беше изключение, но изглежда, че става правило. Наскоро аз включих телевизора и попаднах на следното:

* В силно заредена атмосфера мотивирана говорителка казва на своите слушатели да извикат „Амин!“ Тя е заобиколена от група поддръжници, кимащи, пляскащи и махащи с ръце. „Плеснете някого в съгласие“- казва тя.

Съгласие с какво? Говорителката цитира Псалм 71:21 и обещава, че ако зрителите направят обет за $71.21 на месец в продължение на 12 месеца ($854.62), Бог  е казал, че ще им даде „растеж и величие“.

Евангелизаторката продължава: „Той ще спре този съдебен процес. … Величие ще бъде освободено в работата ти, във финансите ти, в служението ти и в брака ти, дори и да нямаш ресурсите или пък имаш две монети в джоба, или нямаш човек, който да те поддържа! Иди до този телефон и обещай $71.21 на месец, и аз ти пророкувам, че Бог ще разшири твоето величие! Дай сега!“

* Добре облечен „епископ“, който се е развел със съпругата си и ще се жени повторно следващата седмица, убедително говори на своите слушатели „да се покорят на Божия пророк и да дадат“. Той казва, че Бог му е дал слово за младите хора: „Вие сте в огромен дълг на кредитна карта, но ако се изправите и обещаете пари, и ги сложите в кредитната си карта, Бог ще се намеси във ваша полза. Не оставяйте нищо да ви спре. Днес спасението идва в дома ви“.

(Мисля, че мога да напомня на този човек за Притчи 22:26-27. Там се казва, че ако глупаво се вкараш в дълг, леглото ти ще бъде грабнато изпод тебе.)

* Друг международно известен църковен лидер казал на своите телевизионни зрители, че се очаква осем души да дадат по $1 милион  дарение. „Вие имате избор“- казал им той. „Покорете се на Бог и спечелете, или не Му се покорявайте и продължавайте да губите. Вие ще изгубите Божието благоволение! Вървете! И хвалете Бог, докато набирате телефонния номер“.

* Друг лидер използва тази уловка, за да кара хората да обещават пари: „Колкото повече обещаете, толкова повече защита ще имате от Бог“. По време на друго предаване този човек подметнал, че хората ще бъдат изцелени, ако посеят пари в неговото служение!

Не мога да не си спомня сметката на Симон магьосника в Деяния 8:9-21. Неговата лакомия го накара да попита Петър дали може да купи помазанието на Святия Дух.

Петър го смъмри остро и каза: „Нека парите ти да погинат заедно с теб, защото си помисли, че можеш да купиш Божия дар с пари! Ти нямаш нито дял, нито участие в това служение, защото сърцето ти не е право пред Бог“ (NIV).

Спрете лудостта!

Хората, които описах, са искрени, но те също така заблуждават Божиите хора. И ако не донесем някаква корекция в поведението им, скоро свидетелството за църквата в Америка ще се съсипе.

Говорейки за финанси, апостол Павел каза на коринтската църква, че тяхната правдоподобност беше жизненоважна. „Ние искаме да избегнем всяка критика за начина, по който управляваме този изобилен дар. Защото ние полагаме усилия да вършим това, което е правилно, не само в очите на Господ, а също и в очите на хората“ (2 Коринтяни 8:20-21).

Можем ли да кажем това днес в нашите църкви и служения, когато събираме средства? Аз лично вярвам, че нещата толкова са излезли от контрол, че нашият кротък и благ Исус взема бича си, за да очисти храма още веднъж.

Време е да спрем натоварващите, измамни, небиблейски практики, които разгневяват Бог и вредят на каузата на Христос – особено когато се опитваме да достигнем невярващите. Време е да понижим изкусните търговци на амвона, които предлагат различни цветни „молитвени мечета“, „гривни на просперитета“ и други глупави дрънкулки.

Какво следва? Екшън фигури и кукли на нашите любими телевизионни проповедници?

Павел напомни на църквата в Рим, че Божието име се хулеше сред езичниците заради тях (вижте Римляни 2:24). Какво би казал за нас?

Аз не съм самотен критик на фотьойл. Бил съм в служение повече от 30 години в две местни църкви и в едно парацърковно дело. Знам, че финансовият натиск е реален.

Също така знам, че Бог е Бог на изобилие и преуспяване, и вярвам, че Той почита щедростта на искрените хора – дори и да са неправилно натискани. Също така съм благодарен на Бог за множеството служители, които показват чувствителност и честност в събирането на средства. (Благодаря на Били Греъм за великолепния пример повече от 50 години!)

През миналата година, когато даването в църквата спадна повсеместно, аз трябваше да прегледам бюджета на местната ми църква, да освободя един приятел от работа, да се моля за финансово чудо и да задам на Бог много въпроси относно нашите цели.

Моето събрание стана толкова отчаяно за  Божието присъствие и снабдяване, че ние спряхме всяка църковна дейност (дори затворихме офиса си!), за да можем да търсим Бог от 18 до 22 часа в продължение на една седмица. Изборът ни беше прост: Или да уповаваме на плътта, или на Бог.

Когато църква или служение достигне място на нужда, разумно е да натисне бутона пауза и да прегледа дали Божията работа наистина се върши по Божия начин. Хъдсън Тейлър, мисионер пионер в Китай, е казал това: „ На Божията работа, вършена по Божия начин, никога няма да  липсва Божието снабдяване“.

Ако Бог е обещал да снабдява всичките ни нужди, тогава не трябва ли да сметнем, че настоящите ни „нужди“ са действително „липси“? Можем да осъзнаем, че сме се скитали извън пътя.

Колко лидери на служения са правили отчаяни молби за проекти, които никога не са произлизали от Бог? Вместо да произвеждаме криза, като започнем да гуляем при набиране на средства, („Трябва да съберем $50,000 до 31-ви, или трябва да затворим църквата!“) може би трябва да бъдем честни и да допуснем, че Бог използва липса, за да привлече вниманието ни!

Свръхестествено снабдяване

Ние сме виждали страхотни финансови снабдявания в моята църква. В края на годината се борехме, като бяхме осъзнали, че се нуждаем от $30,000, за да посрещнем бюджета си.

След молитвата информирахме хората за нуждата. Помолихме за молитва, разгледахме библейски пасажи и поканихме за отговор от Духа.

Докато шофирах към нашия офис в новогодишната нощ, аз спрях пред един пощенски клон. Един човек, когото никога не бях виждал, се подаде от фоайето и се усмихваше. „Видях те да правиш депозит и усетих, че Бог искаше да знаеш, че Той прави вложение в твоята сметка днес“- каза ми той.

Този следобед пристигна вихрушка от чекове. До времето, когато топката падна в Таймс Скуеър, за да сигнализира Новата година, Бог беше посрещнал нашата нужда от $30,500!

Аз знам, че Бог може да снабдява. И знам, че Той обича да излива Своята екстравагантна любов върху нас, като посреща нуждите ни. Но ние трябва да спрем да използваме неправилно Неговото Слово и да представяме погрешно характера Му с нашите отвратителни циркови лудории.

Ако се извиняваме, като казваме, че не можем да се грижим по-малко от това, което светът мисли за нашите финансови молби, възприемането сред все по-големия брой християни и невярващи ще продължава да бъде такова, че има нещо гнило в нашите редици.

Без значение дали ни харесва, или не, възприемането е реално. Ние отвращаваме хората, особено по-младото „направи го реално“ поколение, когато манипулираме хората да попълват тези листи за дарение.

Забравихме ли какво се случи с Джим Бейкър и неговото служение PLT?

„Когато истинското влияние на думите на Исус относно парите повлия на моето сърце и ум, физически ми се повдигна“- пише Бейкър в своята книга Не бях прав след освобождаването му от затвора. „Не бях прав. Не бях прав! Със сигурност не бях прав в начина ми на живот, но из основи не бях прав в моето разбиране на истинското послание на Библията. Не само че не бях прав, но учех противоположното на това, което Исус беше казал“.

Всеки от нас трябва да се запита дали отношението ни е „нещо става“ в набирането на средства в нашата църква или служение. Разгледайте следващите три принципа, свързани с финансите.

1. Даването започва в местната църква. Според Библията всеки християнин трябва да бъде „прибавен“ към църковно семейство и трябва финансово да поддържа църковното лидерство със своите десятъци (вижте Деяния 2:41-42; Галатяни 6:6; 1 Тимотей 5:17-18; 1 Коринтяни 9:3-12). За да се избегне изпускане на ресурси или състезание с другите, ранните християни поверяваха своите средства на лидерите, за да ги разпределят за нуждите, и дори насочваха допълнителни средства към нужни каузи чрез своята местна църква (вижте Деяния 4:34-35; 1 Коринтяни 16:2).

Това съответства на Старозаветния модел, в който голяма част от даването беше насочено главно в едно съсредоточено място (храма) за разпределяне от лидерите (Левитите). Допълнително даване (над и отвъд основните десятъци и жертви в този контекст) се виждаше като „доброволни жертви“ – подобно на нашето даване днес за достойни евангелизаторски каузи, служения на милост и т.н.

Йоан Златоуст, баща на ранната църква, наблюдавал църковното даване през 390 г. сл. Хр., заявява, че вярващите „не са смеели да дадат дарението си в ръцете на нуждаещите се, нито са го давали с възвишено снизхождение, а са го слагали в краката на апостолите и са ги правили господари и разпределители на дара. Това, от което човек се е нуждаел, е вземано тогава от хазната на общността, а не от личната собственост на отделните хора. По този начин даващите не са ставали арогантни“.

2. Ние се нуждаем от принципи за събирането на средства. Бащата на цялото съвременно събиране на средства е Джордж Мюлер (1805-1898). Той създал сиропиталища в Англия и е снабдявал хиляди нуждаещи се деца. Аз посетих тези бивши домове и се чудех как Бог вярно е снабдявал всичките нужди без някакви неподходящи техники за продаване или настоятелна манипулация.

Принципите на Мюлер са уместни във връзка с голяма част от настоящите злоупотреби за събиране на средства, въпреки че мога да добавя една резерва към тази първа точка: привличане на парична помощ (вижте принципите по-долу).

Въпреки че уважавам тези, които имат предпочитание никога да не съобщават специфична нужда, аз вярвам, че има библейска подкрепа в това да съобщим нуждата (както направи Павел с филипяните и коринтяните), докато това е информация, а не манипулация. Когато Исус каза да давате, като не позволявате лявата ви ръка да знае какво прави дясната (вижте Матей 6:3), Той говореше за мотива, а не за метода.

Принципите на Мюлер са следните:

* Никакви средства никога не трябва да бъдат изпросени. Никакви факти или цифри не трябва да бъдат разкривани от служителите в сиропиталището на някого, освен на Бог в молитва [Това не е библейска заповед, но е интересно, че работата на Мюлер е била изцяло поддържана по този начин.]

* Никога не трябва да се въвличаме в дълг.

* Пари, дадени за специфична цел, никога не трябва да бъдат използвани за някаква друг цел.

* Всички сметки трябва да се ревизират ежегодно от професионални ревизори.

* Никакво его не трябва да бъде поощрявано чрез публикуването на имената на дарителите с размера на техните дарения. На всеки дарител трябва да се благодари лично.

* Никакви известни или именити личности не трябва да бъдат търсени за борда или за да се рекламира институцията.

* Успехът на институцията трябва да се измерва не чрез броя на тези, на които им е послужено, или чрез размера на парите, но чрез Божието благословение върху работата, което се очаква да бъде в съответствие с времето, прекарано в молитва.

3. Трябва да използваме разпознаване. Време е църквата от 21-ви век да изчисти дома или да се приготви Исус да изчисти нашите маси, както направи с обменителите на пари по Неговото време. Не трябва да отлагаме или да продължаваме да представяме тези объркващи финансови циркове.

Думите на Йоан Златоуст към лакомите църковни лидери по неговото време трябва да бъдат чути в нашето поколение: „Вие сте взели в притежание ресурсите, които принадлежат на Христос, и ги консумирате безцелно. Не осъзнавате ли, че ще бъдете подведени под отговорност?“

Преди години едни англикански епископи в Африка се надигнали смело за финансова честност. Когато Епископалната църква в Съединените щати гласувала да ръкоположи един практикуващ хомосексуалист за свещеник през август 2003, африканските лидери обявили, че няма да вземат никакви пари от американската деноминация. После те убедили американските епископали да се покаят.

Въпреки че африканските англикани са имали големи финансови нужди, архиепископът Питър Акинола от Нигерия е казал това: „Ако пострадаме за малко, за да спечелим нашата независимост и нашата свобода и да изградим себе си, мисля че това ще бъде добро нещо за църквата в Африка. Но ние не сме на олтара на парите, ипотекирайки нашата съвест, ипотекирайки нашата вяра, ипотекирайки нашето спасение“.

Представете си това! Отхвърляне на предложения за пари, за да стоят чисти пред Бог.

Може би можем да действаме подобно – поставяйки принцип преди педантизма – с нашите финанси. Ние трябва да поставим очите си на вечните приоритети на царството вместо на временните нужди на нашата плът.

Нека да се покаем за нашата нечувствителност и непокорство. Нека да нагодим стандартите си към Божиите. Тогава сърцата ни ще бъдат подготвени да приемат – Бог следва да отвори небесните прозорци и да излее преливащо благословение.

Нека да бъдем откровени за това

Десет въпроса, които да си зададете, преди да давате пари за служения:

1. Хората, които искат пари, моделират ли Христоподобност и служение, или търговски похват и самореклама?
2. Издигат ли Исус Христос, или издигат хората и служенията?
3. Моделират ли молитвена зависимост от Бог, или използват натиск и манипулация, за да подтикват другите да дават?
4. Дават ли на хората възможност спокойно и търпеливо да чуят от Бог, или настояват, че даването трябва да бъде извършено „сега“ или „мигновено“?
5. Има ли доказателство за смирение, чистота и честност в тяхното поведение и представяне, или използват неискрено надуване, натискане и борба?
6. Предлагат ли искрени, изграждащи вярата представи за Писанията и свидетелства, или предлагат заблуждаващи свидетелства и включващи страх внушения?
7. Има ли това служение регистриране на духовен плод, който почита Бог, или тяхната репутация е помрачена от необосновани претенции и преувеличени сведения?
8. Имат ли хората, искащи пари, благочестив живот на смирение и служение, или живеят като разглезени хора, които искат егоистични титли и разточителен живот?
9. Служението финансово отговорно ли е, или имат фалшиви обещания, за да спечелят правдоподобност?
10. Загатват ли някога, че даването на жертва ще увеличи духовните дарби на човека или нивото на помазание?

——————————

Лари Томжак е най-продаваният автор и коментатор по културните въпроси с повече от 40 годишен опит в достойно за доверие служение. Страстта му е да даде гледна точка, анализи и проницателност от библейски мироглед. Той обича хората и обича да ги събужда за днешните културни реалности и отговорите, необходими на Христовата невяста – Неговата църква, за да стане тя отново влиятелна във всяка сфера на живота.

Превод: Емил Енчев

Източник: ekipirane.com