Учението за Бога

 

 

П-р Питър ТАН

 

ПРЕДГОВОР

Радостта в Христа идва от това, че имаме чрез Негодостъп до Бог, Небесният ни Отец. Толкова са много нещата, които трябва да знаем за Неговите атрибути, дела и пътища. Разбираме, че въпросът е да Го познаваме, а не просто да знаем някои неща за Него.
В тази книга ще се стремим да поставим, с колкото е възможно по-простички думи, чудесните и велики доктрини на християнската вяра
Признаваме, че докато ние ограничените се стремим да разберем неограниченото, езикът, интелектуалният ни капацитет и метафори ще са недостатъчни да обхванат Неговата слава. Въпреки това, колкото и малко да сме разбрали за Бог и Неговите атрибути, ние ще го опишем тук за ползата на всички вярващи, които се стремят да Го познават повече.

Тази книга е наш малък опит да утвърдим тялото Христово до съвършено мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости; но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него (Ефесяни 4:13-15).

И нека Бог ни дари от Неговата мъдрост, че да бихме могли да прозрем през нашата човешка мрачина святите атрибути на чудесния Небесен Отец, нашият Господ Исус Христос и Святия Дух.

Пастор Питър Тан

 

ГЛАВА 1
АТРИБУТИТЕ НА БОГ

В молитвата Си в Йоан 17 нашият Господ Исус каза, че това е вечен живот,
да познаят Тебе, (нашият Небесен Отец), единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил (Йоан 17:3). Спасението не е просто билет за небето, но то е вечно изследване всичките атрибути на Бог и развиване дълбоко общение и разбиране с Него. Познаването на Бог е началото и края на цялото наше съществуване и то е причината за създаването ни. Вместо, обаче, да правим пълни теологически анализи, тук ще засегнем най-важните Божии атрибути и доктрината за Бог.

Основни атрибути на Бога

Първото нещо, което е нужно да направим е да си установим някои основни концепции за Бог и да ги разберем съвършено:
1. Бог е вечен (Второзаконие 33:27).
Това означава, че концепциите за време, начало и край не се прилагат за Бога. Ако съществуваха начало и край, това би предполагало, че нещо е предшествало Бог и е по-велико от Него и че то контролира началото и края. Нашата концепция за вечния Бог трябва напълно да включва разбирането, че всяко начало и край е създадено от Него, че Бог е върховният източник на всяко време, всяко начало и всеки край. Човешката склонност на мислене за нещата, свързани с начало и край, е предизвикана от физическото ни съжителство с понятията пространство и време. Представете си, обаче, че те не съществуват и това е истинската реалност за Божието измерение.

Ще се опитаме да ви помогнем да разберете Божието измерение. Бог е любов (І Йоан 4:8). Атрибутите на любов, радост и мир превъзхождат времето и измеренията (І Коринтяни 13). Представете си, че любовта, радостта и мира са истинските измерения на реалността и че пространството и времето са само заместители на измерението любов. То няма начало и край, а чисто и просто съществува! Когато бяха създадени измеренията за пространство и време, всички живи съзнателни същества също бяха създадени да изследват измерението любов по техните ограничени, но прогресиращи пътища. Всичко създадено беше израз на измерението любов, така че създанието да може да го разбере и да подражава ревностно на атрибутите на измерението любов, докато то е в ограниченото измерение на време и пространство. Бог е вечна любов и никога няма да престане да ни обича.

2. Бог не се мени (Евреи 6:17-18; Яков 1:17).

Ако Бог се променяше, то тогава щеше да страда от нестабилност цялата вселена и Неговото творение. Закон и стабилност съществуват, защото цялото Му творение почива на Него и Неговата неизменност. Факт е, че в човешкия живот всичко се мени. Промените с време и пространство са непрестанни навред във вселената. Всичко се изменя от нещо в нещо. Представете си, че началото на всичките промени е сътворяването на тази време-пространствена вселена, която ние познаваме и че краят на всичките промени ще бъде завършването, окончателно синхронизиране с Божието измерение. Бог е началото и края, Алфата и Омегата. Всичко с Него започва и с Него завършва, а Той остава неизменен. Когато се обръщате към Бог, помнете че Той е напълно завършено Същество и затова е неизменимият Бог.

3. Бог е единствен - съществува само един Бог
(Второзаконие 6:4; І Коринтяни 8:6).

Ако съществуваха много богове, нямаше да има единство в планиране на власт и сила в цялата вселена. Съществува, обаче, само един Бог и няма друг освен Него. Нашето разбиране за Бог, като троична личност, се дължи на тов,а че възприятията ни са от нашето времево-пространствено измерение. Зад цялата фасада на времево-пространствените изяви, Бог е Един. Ще разгледаме Триединството в отделна глава, но засега ни е достатъчно да знаем, че съществува само един истински Бог, който изявява Себе Си чрез Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Бог е един. Човеците, които се покланят на множество божества, всъщностсе покланят на други, създадени същества, които се изявяват като богове, защото са по-мощни от човека. В културата и езика на тези хора съществува „израз”, който означава „всевисш” или или „върховен”. Съществува, обаче само един истински и жив Бог. Той може да е бил смътно познат с други имена в различни култури, но за нас Той е познат като Бог и Отец на Господ Исус Христос.

Съществува естествена тенденция за хуманизиране на Бога. Мислим си, че след като сме създадени по Негов образ и подобие, по-скоро Бог е подобен на нас, отколкото ние на Него (Битие 1:27). Едно въображение никога не е 100% представително за Бога, а е само смаляване в ограниченото ниво на човешкото измерение на онази пълнота, която е неограниченият образ на Бога. Няма никой като Него и никой освен Него. Въпреки че Той се изяви на човешко ниво чрез Христос (Той е толкова велик, че Христос трябваше да остави всичката Си слава, за да се изяви на нашето ограничено ниво- Йоан 17:5; Филипяни 2:5-8), ние не трябва да мислим, че тази Му човешка изява е всичко, което е Той. Ние сме наставлявани да не мислим само за ограничения Христос, който се изяви в плът, но по-скоро да мислим за неограничения Христос, който сега е изпълнен със славата на Отца (ІІ Коринтяни 5:16; Йоан 17:5,24). Бог е една и единствена самосъществуваща Личност. Цялото ни съществуване е дар от Неговата Личност и Дух. Той изяви Себе Си на Моисей като „Аз съм оня, Който съм” или на еврейски ехйех ашер ехйех (Изход 3:14).

4. Бог е нематериален и е отвъд цялото Си сътворение (Евреи 11:3;
Римляни 1:20). Бог е Дух (Йоан 4:24).

Ако Бог бе част от Своята материална, сътворена вселена, Той Самият би бил подчинен на нея, затова Той е над и отвъд Своето творение, а не част от него. Въпреки че живота Му изпълва и държи цялата вселена, Той Самият е над и отвъд Своето творение. Ако природата или които и да са сътворени неща демонстрират мощни сили и изискват да познаваме законите и хармонията им, то е само защото Бог е създал самоподържащи сили в творението Си, а също и защото е създал духовни същества, които да имат грижа за това. Но Той Самият остава над и отвъд творението Си. Творението извлича живот и светлина от Него, но Той стои отделно от творението Си. Цялото Му творение изявява Неговите атрибути, чрез което ние можем да Го опознаваме.

5. Бог е абсолютна любов, добро, милост и благодат (І Йоан 4:8; Изход
34:6; Евреи 4:16).

Бог е всеобхатна любов, съвършенство, мъдрост, доброта, праведност и всичко, което можем да схванем от концепциите за любовта, добротата и милостта, защото те изначало произхождат от определението кой е Бог (І Йоан 4:8-19; Матей 5:48; Марко 10:18). Всички измерения за любов, съвършенство, доброта, праведност и милост са основани на сравнението с Бога, който е истинското мерило за тези атрибути.

Бог е светлина, от Която можем да възприемем и научим всичко. Точно както се нуждаем от физическа светлина, за да можем да виждаме, така се нуждаем и от Божията светлина, която да ни направи способни да имаме мисловно и съзнателно съществувание. Бог, от Когото произхожда нашата способност да мислим и осъзнаваме винаги е над възвишените ни мисли, концепции и вдъхновения. Всичките неща съществуват само благодарение на Бога. Точно както нашите концепции за правилно и грешно трябва да се измерват и да са подчинени на абсолютите на Библейските принципи, така и концепциите ни за знание никога не могат да бъдат надхвърлят възможностите на Давача на нашите способности да мислим и знаем. Бог е Абсолютът. Той е съвършенството и персонифицирането на нашите висши концепции за съвършенство, любов, праведност, мъдрост.

След като знаем че Бог е вечен, неизменен, уникален, нематериален, отвъд цялото Си творение и е персонификация на висшите ни концепции и абсолюти, как това ни помага?

Бог е вечен, а ние сме временни; в Него ние живеем, движим се и съществуваме; без Него сме нищо - просто пара (Деяния 17:28; Йоан 15:5; Яков 2:26; 4:14). Ние не гледаме на видимите неща, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите - вечни (ІІ Коринтяни 4:18). Бог е неизменен, а ние се меним; Той е нашата Скала, нашата сила и само в Него е нашето упование (ІІ Царе 22:1-2). Поради Неговата неизменна личност и неизменно Слово, ние имаме гарантирани Неговите обещания (Евреи 6:17-18).

Бог е истинен и няма никой, подобен на Него. Няма друг, който ни обича като Него и затова ние трябва да имаме любов към Него и помежду си. Да Го любим с цялото си сърце, всичкия си ум, с цялата си душа и с всичката си сила и да обичаме съседа си, както обичаме себе си, това е повече от всичките всеизгаряния и жертви (Исая 46:9-10; Йоан 3:16; Римляни 5:8; Марко 12:32-33). Ние го любим, защото Той първо ни възлюби (І Йоаново 4:11-19). Бог е Дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят (Йоан 4:24). Нашето поклонение вече не зависи от време, място, раса, култура, убеждения и всякакви външни форми (Йоан 4:21-23). То постоянно изтича от дълбините на сърцата и душите, както дълбини зоват дълбините (Псалм 42:1,7). Постоянни ще са хваленията и поклоненията от нашите души към Бог, който е Дух (Изход 29:42; Псалм 34:1; І Солунци 5:16-18; Евреи 13:15).

Бог е абсолютният израз и персонификация на милостта, благодатта, дълготърпението и изобилието на доброта и истинност и ние трябва да знаем, че Неговите мисли и планове за нас са само добри (Изход 33:6; Еремия 29:11). Мислите и словата Му целят само благословения и добро за нас (Исая 55:8-13). Нужно ни е да се научим да бъдем като малки деца пред Него и още веднъж да разберем че Бог е добър.

 

ГЛАВА 2
РАЗБИРАНЕ ЗА ТРОИЦАТА

 

Началото на доктрината за Троицата (Отец, Син и Святи Дух) първоначално възниква от вярванията на християните от първото хилядолетие. Вярването е като изявление за вяра. То е изповядване на вяра за обществена полза или форма на думи, очертаващи с власт някои основни положения за вяра или вярване. Много са били доктриналните спорове, които са спъвали ранната църква. Църковните отци е трябвало да насочват вярванията на християните, като различават грешките от истината, каквато са я намирали в Светите Писания.

Апостолското вероучение

Най-ранните вярвания са били тези на апостолите. Има предание, че апостолите са ги изповядвали на десетия ден от Христовото възнесение (произлиза от Петровото изповядване на Христос в Матей 16:16), но това най-вероятно не е вярно. Вероятно това развитие е продължило през първия или втория век на християнството. Най-ранната открита версия е от 215 год. след Христа (Въпросникът за вярване на Хиполитус). Днешната ползвана форма е от 542 год. след Христа. Изглежда се е употребявала при церемониите на водно кръщение, като кандидатът е отговарял утвърдително, че вярва във всяко изявление.

Традиционната английска версия на изповед на вяра е дадена по-долу (помнете, че тук думата католическа не се отнася за Римската католическа църква, а носи смисъла на световна).

Аз вярвам в Бог Отца Всевишний, Създател на небето и земята. И в Исуса Христа, Неговият единствен Син и наш Господ, Който бе заченат от Святия Дух, роден от девицата Мария, страда по времето на Понтий Пилат, беше разпнат, умря и бе погребан; Той слезе в ада, но на третия ден възкръсна отново от смъртта, възнесе се на небето и седна отдясно на Бога Отца Всемогъщий (Всевишний, Всевластний). Оттам Той ще дойде да съди живите и мъртвите.

Аз вярвам в Святия Дух, святата католическа (световна) Църква, общението със светиите, прощението на греховете, възкресението и вечния живот. АМИН.

Никейското вероучение

Около четвърти век възниква нов спор - Арианската ерес, свързана с родството между Исус и Бог Отец. В тази ерес се твърдяло, че Исус е създаден по-долен от Бог Отец. Съборът в Никея се е провел в 325 год. след Христа в Мала Азия, за да се справи с тази ерес. Никейското верою е било официално възприето (Първият събор в Константинопол) около 381 год., като започва да разяснява въпроса за Божията личност и посочва пътя към развиване доктрината за Светата Троица. Никейското верую в сегашната си форма заявява следното:
Аз вярвам в единния Бог, Отца, Всемогъщият, Създател на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. Ние вярваме в един Господ Исус Христос, единственият Син на Бога, роден вечен от Отца, Бог от Бога, светлина от светлината, истински Бог, от истинен Бог, роден, а не сътворен, една личност с Отца, чрез Него всички неща са сътворени.
За нас и за нашето спасение Той слезе от небето, прие плът чрез Святия Дух и девицата Мария и стана реален човек. Заради нас Той бе разпнат по времето на Пилат Понтийски, изтърпя смърт и бе погребан. На третия ден отново възкръсна в съгласие с Писанията
Той се възнесе на небето и седна отдясно на Отца.
Той отново ще дойде в слава, за да съди живите и мъртвите,
и Неговото царство ще бъде вечно. Ние вярваме в Святия Дух, Господа, давачът на живот, който произлиза от Отца (и Сина), на Който, заедно с Отца и Сина, отдаваме поклонение и слава, Който е говорил чрез пророците.
Ние вярваме в една свята католическа (световна) апостолска Църква. Ние приемаме едно кръщение за прощение на греховете.
Ние очакваме възкресението от смъртта и живота в идущия свят. Амин.

Веднага можете да забележите, че Никейското вярване е разширение на апостолското, защото се е стремило да изясни кой е Бог, позицията на Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Съборът в Калкедон през 451 год. е направил малки промени в Никейското вероучение, устоявайки светостта на Святия Дух. С добавянето към Никейското вероучение на клаузата филиокю (филио означава Син, а окончанието –кю в латинския означава съюза и ) през 589 год. се е предизвикало разцепление между Западната римска католическа църква и Източната православна църква. Гледната точка била, че Святият Дух произлиза от Отца и е изпратен (в деня на Петдесятница) от Отца, чрез Сина (екс падре пер филиокю). Римската католическа църква е постановявала, че Святият Дух произлиза равностойно от Отца и Сина (екс падре филиокю процедит). Източната църква продължавала да счита приемането на тази клауза за ерес и този спор е попречил на многото опити за помирение през второто хилядолетие. Доктриналната позиция на Римската католическа църква, с огромната политическа власт и влияние на Свещената Римска империя, е станала предпочитана база за повечето нови формулировки на доктринално разбиране за Бога.

В светската история често победителят от войната пренаписва историята от своя гледна точка. В църковната история последната влиятелна църква въздейства на доктриналните позиции в следващото поколение. Подобно нещо се случва и в модерната църковна история през двадесети век, когато силните Петдесятни групи, които държат на теорията за „завършеното дело” на освещаване, са станали главната Петдесятна сила против по-малките групи, които вярват в теорията на освещаване „второ благословение” (доктрина за освещаване разглеждана в глава 3).

Вероучението на Атанасий

Атанасий, който е живял през 293-373 год. е бил шампионът на Православието срещу Арианизма. Той не е автор на Вероучението на Атанасий, то е написано и е взело името му, през девети век. През седемнадесети век някои са отхвърлили това и са твърдели, че е написано през пети век и е произлязло от Гаул, както е и записано на латински. В употреба е било от Западната църква през шестото столетие. В първата си част това вероучение тълкува въпроса за Триединството, а във втората основно разглежда въпроса за идването в плът и двойственото естество на Христос. Текстът на Вероучението на Атанасий е даден в допълнението към тази книга. Разпространяването и използването на това вероучение е циментирало доктрината за Триединството в днешната църква.

През двадесети век, сред петдесятниците се съживили споровете относно доктриналното разбиране на Триединството. Формулата при кръщаване традиционно е била „в името на Отца и Сина и Святия Дух”(Матей 28:19). Новото „Движение за единност” започнало да кръщава с формулата, взета от книгата Деяния, която е „в името на Исус Христос” (Деяния 2:38; 4:10-12; 8:12; 10:43,48; 19:4-5). Ако този спор беше само около формулата, то той би бил лесно решен, като се комбинират двата пасажа от Матей и от Деяния, но спорът е бил и относно доктрината за Бога. Традиционните подържници на Триединството вярват че Бог е в три личности, но Единен Бог, докато новото движение вярвало че Бог е в три изяви, но е една личност и един Бог. Проблемът с тези два възгледа е в това, че ако разтеглим идеята, на който и да е от тях, до логическо заключение, то тогава стигаме до погрешност и крайност. Например, ако развием идеята, че Бог е в три личности (плуралистична) до крайност (особено ако използваме еврейската множествена дума за Бог- Елохим, вместо в единствено число Ел), бихме тръгнали към концепцията за трима Богове, с три много различни функции, въпреки хармонията между тях. От друга страна, ако развием противоположната идея за една личност в три изяви ще изглежда, че смаляваме всемогъщието и величието на Бога и го ограничаваме в една личност. Възникват въпросите „как тогава Той се изявява като три напълно различни личности?” и „какво става с единствената личност на Бог, след като Христос умря на кръста?”.

Илюстрации и описания на Триединството

Първото нещо, което трябва да разберем е, че сливането в Триединство се посочва в Библията с думата Божеството (на гръцки Тейос, Тейотес, Теотес- Деяния 17:29; Римляни 1:20; Колосяни 2:9). Второ, нужна ни е промяна в парадигмата, нужни ни са нови думи и дори нов речник, за да си обясним Триединството. Например, когато Йоан видя Исус в славата Му (Откровение 1:16), той го описа като с двуостър меч излизащ от устата. Които сме го видели във видение днес, даваме модерно описание и то е като че ли лазерен лъч излиза от устата Му. По времето на Йоан не е бил познат лазера и затова описанието му е различно от днешното. За да опишем Триединството ни е нужно да съчетаем две думи: измерение (взета от употребата и в науката и математиката) и новата дума Бог-Личност (наша дефиниция, означаваща че Бог-Личност може безгранично (неограничено, безмерно, необятно, неизмеримо) да изявява Себе Си като много личности едновременно и в много измерения едновременно, докато земната личност ограничено съществува сама в пространството, времето и реалността).

За да разберем Триединството първо трябва да използваме традиционните илюстрирания и алегории и след това да дадем анализ на слабостта им в представянето на Триединството, като отчитаме вероятен процент правдоподобност:

Водна илюстрация на Триединството - 20 % точност

В тази илюстрация имаме една личност, която работи, да речем като инженер. У дома си той е съпруг и в същото време баща на децата си. Така ние илюстрирахме една личност в три роли: инженер, съпруг и баща. Тази илюстрация е силна в изобразяване на единната личност на Бога, но е слаба в илюстрирането на трите Му личности. Тя по-скоро е една личност в различните й ангажименти.

Слънчева илюстрация на Триединството - 30 % точност

Слънцето може да бъде илюстрация на Бог Отец, светлината Му като Сина Исус и топлината като Святия Дух. Това е твърде добра илюстрация, защото едновременно показва единството и разликите. Тя може някак да бъде приета като една личност в три изяви и след като Слънцето като цяло е направено от Светлина и Топлина, то родството и съюзът са ясно илюстрирани.

Илюстрация на строеж на сграда - 20 % точност

Трябва да бъде построена дадена сграда. Архитектът я създава в чертежи, строителите я изграждат, а обитателят й живее в нея. Бог Отец е представен като архитекта, Исус като строителя, а Святият Дух като обитателя. Тази илюстрация е силна с представянето на три съвсем отделни личности с различни роли. Слаба е в това, че в нея по-скоро може да се приеме че трима Богове работят в унисон, а не един Бог.

Илюстрацията дух, душа и тяло - 1 % точност

Въпреки че тази илюстрация е с малък процент на акуратност, тя повдига малко проникновение и насока. Точно както човекът има дух, душа и тяло, така и Божеството е виждано като Бог Отец- Източникът на Духа на Бог, Святият Дух- Душата на Бог и Исус- видимата изява на Бог изявил се в човешка плът. Това е една крайно слаба илюстрация, но тя поне изразява единството на Божието Същество като една Божествена личност.

Илюстрацията на новото време - 30 % точност

Тази книга се пише през 2008-ма год. Нека си представим че в бъдещето Питър Тан ще има машина на времето в 2018 год. Когато той излезе от машината на времето, ние ще видим три личности Питър Тан: един от 1998-ма год., един от 2008-ма и още един от 2018-та. Ние сме три личности, но сме и една и съща личност от различни измерения на времето. Разделяни от различните времена, може да имаме различни роли и да вършим различни неща във всяко от тези десетилетия, поради което, това както е една и съща личност, така са и три личности. Аз харесвам тази илюстрация точно толкова, колкото харесвам и слънчевата илюстрация. Тя изразява някои концепции по-добре от старите илюстрации.

Божеството - една Божия личност в три измерения

След като сме видели и сме си представили различните илюстрации на Триединството, се нуждаем от разширяване на човешката ни идея за Бог, като Бог на цялата вселена, владеещ над безброй звезди, галактики и светове. За да опростим концепцията, нека приемем цялата материална вселена като едно измерение, всичко невидимо и духовно, като второ измерение (невидимо за съществата от материалната реалност, но не и за онези които живеят в тази невидима духовна реалност) и трето измерение, което наричаме Божие измерение и където единствено Бог съществува. Така имаме Божието измерение, където Бог съществува и две сътворени измерения: духовното и физическото. За да достигне до тук, да ни сътвори и да общува с нас, Бог Отец е сътворил енергийно пространство (космос) - време, което съществува и е едно с Него, като Бог Дух. Сега имаме Бог, съществуващ като Отец (поради липса на по-добра дума) в Божието измерение, където Бог съществува, а също имаме и Бог, съществуващ в енергийно-пространственото-време като Бог Святи Дух. Тъй като Святият Дух е целия от енергийно-пространствено-време, а също така и държи вселената на енергийно-пространствено-време, Бог Отец и Бог Святи Дух са все още невидими за творението, живеещо в енергийно-пространственото-време (по същия начин, по който листата никога не могат да видят дърветата, нито гората, защото са една мъничка част от гората).

За да общува с творението Си, на всички сътворени от Него светове и галактики, Бог се е изявил като Бог Слово. Изявяването Му като Бог Слово пред цялото Му творение е едновременно и уникално всред цялата вселена. Сега имаме Божеството в една личност Бог, съществуващ в Божието измерение, Бог Слово, който е видимата и осезаема изява на Бог пред Неговото творение и Бог Святи Дух, който обгръща цялото Си творение в енергийното-пространствено-време. Бидейки една и съща Божествена личност- Бог Отец, Бог Слово и Бог Святи Дух, Той е всевишният, вездесъщ и всезнаещ.

Преди вечности, в една малка част от галактиката Млечен път е станал бунт на Божии създания, в който е била замесена и планетата Земя. Това е катастрофата от преди Адам, за размерите на която ние все още можем само да предполагаме. За да привлече тази част от галактиката към голямата Си любов, истинният Бог Слово се е изявил в нашата секция от галактиката, като е избрал да изяви Себе Си в човешка плът, Когото ние сме познали като Господ Исус Христос. Когато Той е възкръснал от смъртта, чрез Себе Си е отворил път и за нас, да вкусим от славата, която Той има в Отца (Йоан 17:21-24). Желанието на Исус е да познаем Бог (защото това е вечен живот) и Святият Дух да ни направи способни да видим славата на Отца, чрез Исус (Йоан 17:3,24).

Следва продължение