Християни и демони
Дейвид ДЕВЪНИШ
Библията ни открива, че има два свята, които ни въздействат в живота - това са духовният свят и физическият свят. Ние всички познаваме физическия свят. Това е светът, към който принадлежим чрез сетивата си – всичко онова, което можем да докоснем, вкусим или усетим. Съществува обаче и духовен свят, който също е точно толкова реален и често е описан в Новия Завет като “небесните места ".
Демоните, които са част от злия духовен свят, са персонални злонамерени духовни същества, които действат направлявани от Сатана и могат да обитават в хора и места.
Никъде в Библията не е употребен израза "обладан от демон". Вие може би ще спорите, че той е употребен във вашия превод на Библията, но важно е да помним, че думите променят смисъла си с времето. Преводът Кинг Джеймс използва фразата "обладан от дяволи" и това стряска хората, заради съвременното разбиране на думата "обладан". Ние я възприемаме със значението пълен контрол; завладян; внушение за нещо, което се притежава и е лишено от всякаква независимост. Така фразата "завладян от демони" ни внушава притежаване и контрол от демони или сатана.
Оригиналната дума, която е най-често употребявана в гръцките ръкописи, е daimonizomai, която се превежда буквално демонизиран. Това може да се дефинира като ситуация, където зъл дух е проникнал, в по-голяма или по-малка степен, в личността или тялото на даден човек.
От собствен опит зная, че хората могат да имат демон в някои аспекти на техния живот. Например, някой може да има дълбоко всаден проблем на отказ /отхвърляне, отричане, негативизъм /, така че там е проникнал демон на отрицание. Това не означава, че всяка сфера на живота му е засегната. Това просто означава, че той е склонен да изпитва дълбоки, почти неконтролирани чувства на отрицание, независимо дали ситуацията ги предизвиква или не.
Важно е да помним, че фразата "обладан от демон", в съвременното му значение не се употребява в Писанията, така че аз бих посъветвал ние да не я употребяваме въобще. Но аз вярвам, че християните могат така да са повлияни от демони, че да бъдат демонизирани. Защо вярвам, че
християнинът може да бъде демонизиран
Докато може да няма директно теологично изявление по този въпрос, все пак според мен, има много библейски свидетелства.
Словото описва това явление. Демоните или се изхвърлят навън или излизат по начин, който е ясно забележим - "с писък злите духове излязоха от мнозина". Никъде в Писанията не е казано, че демон може просто да изчезне без някакъв знак за това.
По презумция ние вярваме, че хората може да са имали духове преди да дойдат при Христа, но какво става с демона след новорождението? Нека погледнем на подобна ситуация. Казано ни е да проповядваме Евангелието, да изцеляваме болните и да изгонваме демони. Ако проповядваме Евангелието, но не изцеляваме болните, изцеляват ли се те автоматически? Това просто случва ли се? Най-често не, а ако се случи, то имаме ясно доказателство за това - човекът е изцелен! Подобно, ако проповядваме Евангелието, но не изгонваме демони, те напущат ли по свое съгласие? В Писанията като че ли няма ясно свидетелство за това. Словото не ни насърчава да довеждаме до освобождаване от демони хора, които не са повярвали. Ако човек, от който е излязъл дух не е изпълнен с присъствието Божие, то духът може да се върне със седем други, още по-зли от него. Исус ясно окуражава да се освобождават хората от демони, но не в контекста на това да се оставят празни. Нещо повече, в много от предупрежденията за демоничните въздействия на вярващите е казано, че те са уязвими от атаки и поражение.
И така: Сатана може да завладява, може да измамва вярващите,
може да ги омайва. Те могат да се върнат назад, в робство на слаби и
мизерни духовни сили Могат да станат говорители на сатана, както
преди това са били говорители на Святия Дух. Могат да бъдат хванати
в плен от сатана, да вършат неговата воля и така да се противопоставят
на помазаното ръководство в църквата. Наистина, бидейки хванати в плен
да вършат волята на дявола, означава известна степен на демонизиране.
Те са предупредени от ап. Павел да не вървят съобразно плодовете на плътта. В този порядък ап.Павел включва и магьосничеството. Може да се направи паралел с това, че плодовете на духа са от позитивния извор - Святия Дух, а несвятите духове могат да действат зад греховете на плътта. Това безспорно е валидно за случаи на магьосничество, но може също да се провокира от грехове като омраза и пиянство.
Християните са предупредени да не вървят в непростителност, защото това може да ги предаде на демонични мъчители. Огорчението, непростителността и гневът могат лесно да отведат до крепостта на негодуванието, мисли за убийство, омраза, депресия и дори самоубийство. Това наистина е като мъчение в затвор.
Ако се придържаме към гнева, можем да отворим стъпало, което да е вход за влиянието на демонични сили в живота на вярващия.
Яков ни учи, че замърсените потоци на демонична мъдрост могат да се влеят в живота на вярващия, поради уязвимостта, в резултат на греховете на плътта.
Писано е, че Исус изцери жена с очебийно изкривен гръбнак чрез прогонване на дух на немощ. Добиваме впечатлението, че Той беше гневен поради факта, че тази жена беше измъчвана. За да разберем защо, трябва да вникнем в това, което Той й каза. Той я нарече дъщеря на Авраам. Изглежда, че тук Той говореше за нещо много особено. Авраам беше познат като човек на вярата и аз вярвам, че Исус казваше, че тя също е жена на вярата, част от Божия народ, която беше в робство заради демон.
Обобщеното въздействие на всички тези библейски предупреждения и изявления внушават, че демони наистина могат да проникнат в живота на вярващите. Те могат да ги атакуват, да ги доведат до робство, да предизвикат болест, да безпокоят ума им и потискат душите им. Това разбираме под демонизация. Нещо повече, Грег Хаслам настоява, в непубликуван труд, че има още нещо в разказа за ханаанската жена. Тя беше езичничка, която търсеше особено изцеление, а именно - освобождение за дъщеря си. Беше й казано, че не е редно да се вземе "хлябът на децата" и да се хвърли на кучетата. Това ще рече, че за Исус освобождението беше "хлябът на децата". Ако освобождението е ключовата храна за Божиите чада според Исус, това допълнително потвърждава виждането, че то е много по-ефективно в живота на вярващите, отколкото при невярващите. Намерението е да бъдат освободени онези, които са дошли при Христа от всичко, което преди това ги е държало в робство.
Спомням си молитва в църква за един пастор в европейска държава, когато той внезапно падна на пода. Когато отново се изправи, аз го запитах как се е чувствал и той ми каза, че не е било никак приятно. Той всъщност го описа като нещо необикновено. Затова, ние решихме да се съберем отново на следващия ден, за да се молим за тази ситуация.
Ние се срещнахме и говорихме по някои въпроси. Той ми каза, че е отраснал в голямо семейство, в което той очивидно бил най-неуспяващ. Това го карало да изпитва отчаян страх от мнението на другите. Аз започнох да се моля за него и демонът започна да се изявява . Аз прогоних "дух на страх от хората" и той се почувства свободен. Първите му думи бяха "Аз не вярвах в това". Не е нужно да кажа, че сега вече го вярваше и той стана много активен за Бога в изгонване на демони от хората навред из страната си.
Какво става, когато сме изпълнени с Духа
Заключението тук е, че ако някой е изпълнен със Святия Дух, то нищо повече не може да проникне в него.
Аз отново настоявам, че има недоразбиране на смисъла на това да бъдеш "изпълнен с Духа". Ако взема чаша и я напълня догоре с вода, нищо повече няма да може да влезе в нея. Ако след това я изпразня, като например я изпия, то сега всичко може да се налее в нея. По този начин може картинно да се възприеме смисъла на израза "изпълнен с Духа". Аз бих дал и по-добър пример с ветроходна лодка, носена от вятъра. Платното, изпълнено от вятъра е по-динамична картина от пълната с вода чаша. Платното не съдържа вятъра, но е задействано от него.
Понякога обаче е възможно, дори за хора, които са били изпълнени със Святия Дух, да имат някакава част от живота си засегната от демон.
Такива примери има в Словото. Святият Дух дойде на цар Саул и той пророкува. Въпреки това, малко по-късно виждаме, че той беше измъчван от зъл дух, който само Давид можеше да подчинява с музиката си.
Помагане на новоповярвали
Според мен, много е важно в нашите църкви за новоповярвалите да полагаме истински основи на живот като ученици. Така, че изгонването на демони е част от пакета, който предлагаме, когато проповядваме. Авторите на Евангелието изглежда предлагат хората да се освобождават веднага щом откликнат на благата вест или в началното предизвикателство да се живее християнски живот. Така или иначе, на практика много хора може да са били християни дълго време, без да са се докосвали до въпроса за влиянието на демоните от тяхното минало. В този случай, демоничните крепости могат да излязат на светло в една по-късна фаза и ние ще трябва да се справяме с тях тогава.
Как могат демоните да засегнат живота на християните
Аз вярвам, че демоните действат и, че това касае християните по три начина:
- Да ни изкушават, въпреки, че не всяко изкушение е предизвиквано от демон. Аз внимавам да не гледам по телевизията някои поп певици. Вярвам, че тогава може да действат съблазняващи духове и затова гледането на техните програми не е полезно.
- Да ни се противопоставят и да ни атакуват. Всички ние може да преживяваме демонични контраатаки.
- Демонизиране. Това е когато зъл дух, малко или повече, е взел контрол над личността, поробва я и произвежда модели на изкушения и слабост, които не се променят чрез покаяние.
В първете два случая ние просто трябва да се покорим на Бог и да се съпротивим на дявола. Но когато има демонизация е необходимо демоните да бъдат прогонени. Лесно разбираемо е, че трябва да бъдем много внимателни в това какъв език използваме, когато боравим с този вид въпроси. Например, употребата на израза "има похотлив дух" може да не е подходящо. В случая, може личността просто да се оставя на желанията на плътта, а да не е засегната от демон на похотливост. По подобен начин хората могат да говорят за църковното сабрание, че са усетили "дух на тегота", а всъщност причината да е в това, че в събота са си легнали твърде късно, в неделя са станали късно, по пътя за църква са имали спречкване и затова, когато са пристигнали там въобще не са били в настроение да хвалят Бога. Това не означава, че не е възможно някой действително да има дух на похотливост или, че църквата не може да се окаже в ситуация на дяволска атака и в събранието да се изпита тегота. Това което се опитвам да кажа е, че трябва да сме сигурни, че според ситуацията назоваваме правилно нещата.
Демони, места и предмети
Разбрал съм, че места, където са се изпълнявали окултни дела могат да са засегнати за известно време от зли духове. Например, мен са ме викали да се моля за домове, където живеещите се оплакват, че се случват странни неща. След като сме се молили, хората почти веднага забелязват разлика.
Доказателство, че действително мястото е било обитавано от духове и сега са си отишли. Познавам, също така и ситуации, при които е станало явно, че предмети, които са били употребявани за окултни ритуали носят демонично въздействие и трябва да се унищожат. Внимавайте обаче, да не отивате до крайности по този въпрос. Това не означава, че всеки предмет трябва да бъде заподозрян заради етническия му произход с предположението, че в това племе може да е имало магьосничество. Аз говоря за случаи, в които конкретният предмет е употребяван за ритуали на магии, заклинания и суеверни чародейства.
Въпреки, че християните могат да бъдат засегнати от демони, това не означава, че всички християни се нуждаят от молитва за освобождение. Повечето от нашите проблеми възникват от това, че се поддаваме на плътта или законите на света, а не от директно демонично въздействие.
Когато разсъждавам по този въпрос, аз си мисля, че ние трябва да си припомним думите на Джон Уимбър. Той често е казвал, че по-малко го вълнува въпроса какво демонът може да направи на християнина, но повече го вълнува въпроса какво християнинът може да направи на демона.