"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Юни, 2015

 Как да бъдем водени от Святия Дух

От брой в брой

 

 

П-р Питър ТАН

 

Предговор

 

През годините си на съветване и споделяне с християни, аз открих че най-често задавания въпрос е: „Как мога да узная Волята на Бог?” Хиляди искрени и гладни християни копнеят да познават Божията съвършена воля за техния живот.

Ключът за движене в Божията съвършена Воля е да се научим да бъдем водени от Святия Дух. Водителството на Святия Дух се състои от петте вътрешни свидетелства, гласът на човешкото същество и гласът на Святия Дух. Всяка от тези области може да бъде изучавана и усвоена.

Израствайки като водени от Святия Дух, ние наистина ще бъдем овцете, които слушат гласа на своя Господ Исус Христос (Йоан 10:27).

Нека Бог чрез Своята благодат и милост ни направи способни да плуваме по реката на Неговата съвършена Воля.

Пастор Питър Тан

 

ГЛАВА 1

ВЪТРЕШНОТО СВЕДЕТЕЛСТВО

 

Святият Дух ни говори по много начини, но най-важния и основен начин, по който Той ни води е вътрешното свидетелство. Деветдесет и пет процента от водителството на Святия Дух в нашият живот, е чрез вътрешното свидетелство. Той наистина ни дава видения и пророчества, като потвърждения в живота ни, но ние все още се нуждаем да бъдем водени от вътрешното свидетелство. Дори и онези, които са в петкратно служение трябва да се учат да бъдат водени чрез вътрешното свидетелство.

Някои си мислят, че онези, които са в петкратно служение, просто си седят и всеки ден виждат видения. Виденията може да оперират забележително в техните служения, но Бог все пак изисква от тях да бъдат чувствителни към вътрешното свидетелство в много от ежедневните си работи. Хората всякога свързват драматичното със свръхестественото, но свръхестественото може и да не е драматично. Например, свръхестествено е да говорим на езици всеки ден, но това може да не е толкова драматично.

 

Дефиниция за вътрешното свидетелство

Вътрешното свидетелство е духовно усещане в нашия новороден духовен човек. Когато сме новородени Святият Дух свидетелства чрез нашия дух, че ние сме чада на Бога (Римляни 8:16). След новораждането ни, Святият Дух обитава в нашия дух и ни води през останалия ни живот, чрез нашия новороден дух (Езекиил 36:26-27). Ние сме под Неговото настойничество до повторното идване на Исус за нас (Ефесяни 1:13-14).

Вътрешното свидетелство се нарича също така - вътрешно помазание. То ще ни учи и води във всичко (І Йоан 2:27). Изявата на това вътрешно помазание произвежда усещане, което ние наричаме вътрешно свидетелство. С други думи, вътрешното свидетелство е като облака денем и огнения стълб вечер, които водеха израелтяните през голямата, страховита пустиня (Числа 9:15-23; Второзаконие 8:15). Забележимата разлика е в това, че в Стария Завет водителството идваше отвън, докато при Новия Завет то идва отвътре.

Основното усещане на вътрешното свидетелство е за правилно и погрешно, червена лампа или зелена, въпреки че има още пет други вариации на това духовно усещане. Това е работата на съвестта, която носи свидетелство за правилност или погрешност в нещата (Римляни 9:1). По същия начин,  Павел служеше на Бог с духа си, но служеше също така и със съвестта си (ІІ Тимотей 1:3; Римляни 1:9). Вътрешното свидетелство и съвестта ни могат да бъдат тренирани.

Духовното усещане на нашият вътрешен човек може да бъде тренирано да различава правда от неправда, добро от зло (Евреи 5:14). Съвестта трябва да бъде тренирана и водена чрез Словото Божие. Съвестта е толкова нежна, че тя може да повехне или замъртвее, поради грях и неправда (І Тимотей 4:2). Когато сме новородени, нашата съвест се възстановява чрез кръвта на Исус Христос (Евреи 10:22). Оттам нататък, подобно на Павел, ние трябва да се стремим да живеем с чиста съвест.

Съвестта работи заедно с вярата, за да ни поддържа да действаме според нашето ниво на вяра, а не по презумпция. Ако постъпваме по презумпция това означава да действаме за нещо, за което ние нямаме вяра. Нашата съвест е барометъра за нивото ни на вяра. Тя ни казва, когато стъпваме отвъд нивото на вярата си. Павел обясни на коринтяните, че онези, които не вървят в нивото на своята вяра и откровение, ще осквернят съвестта си (І Коринтяни 8:7). Въпреки че той говори за ядене на идоложертвено, то принципът остава същия за всички аспекти на ежедневния ни живот. Ние трябва да се учим да държим тайната на вярата в чиста съвест, защото в противен случай ще се провалим (І Тимотей 1:19; 3:9).

 

Петте усещания на духовния човек

В Новия Завет има пет инцидента, които говорят за работата на вътрешното свидетелство в духовния човек. Всеки от тях демонстрира различна област, към която се насочва вътрешното свидетелство. Различни са и нивата на действие на вътрешното свидетелство. Нужно ни е да развием чувствителност към тези различни нива.

Когато Исус разговаряше с фарисеите, Той въздъхна дълбоко от сърце (Марка 8:12). Очевидно нещо се случи в Неговия духовен човек. Думата въздъхна идва от гръцката дума стеназо. Същата тази дума е употребена, когато Исус се молеше за глухонемия човек. Той погледна към небето и въздъхна. След това Той каза: „Отвори се” и човекът бе изцелен (Марка 7:34).

Думата стеназо се превежда и като стенем (Римляни 8:23; ІІ Коринтяни 5:2-4). Твърде ясно е в контекста на тези писания, че тази дума стои близко до молитстване. Затова можем да направим заключението, че когато думата стеназо е употребена за духовния ни човек, тогава тя говори за молитвения товар, който ни предава Святия Дух. Затова първото усещане на вътрешното свидетелство е усещането за молитва.

Исус се натъжи в духа Си, когато видя Марта и евреите да плачат за Лазар (Йоан 11:33-38), но това не беше само скръб, но и изпълване с власт. В духа Си Той имаше усещането за власт. Чувстваше специално помазание на Святия Дух да вземе власт над ситуацията. При гроба Той извика със силен и властен глас: „Лазаре излез”. И веднага Лазар се надигна и излезе от гроба с погребалните си одежди.

Това второ усещане на духовния човек е водителството на Святия Дух да вземем власт над ситуацията. То винаги се изпитва при изгонване на демони и при изцелително служение. Онези, които желаят да вървят в помазанието и да служат чрез Святия Дух, трябва да са почувствали това второ усещане на духовния си човек, преди да вземат власт над демони и болести.

Когато Исус говореше на учениците Си, Той бе развълнуван в духа Си (Йоан 13:21). Тук думата развълнуван идва от гръцката дума тарассо. Исус почувства, че се случва предателство точно в момента, когато говореше. Това трето усещане на духовния човек е като система за ранно предупреждаване. Бог е вградил в нас такава система, за да знаем за надвиснали опасности и това знание е свръхестествено - чрез духовния ни човек. Сатана никога няма да може да изненада християните. Исус познава всяко движение на сатана преди още да го е започнал. Виждаме, че Исус бе чувствителен към Святия Дух, работещ в духовния Му човек.

Третото усещане е за вълнение вътре в духовния ни човек. Целта му е да ни предупреди за стратегически раздвижвания на противника против нас. Правилният отклик на това усещане е да упражним духовно воюване, чрез застъпничество и молитва. След получаването на това усещане в Своя духовен човек, Исус влезе в дълбока молитва. Той продължаваше да се моли, докато потта му се превърна в големи капки кръв падащи на земята (Лука 22:44). С молитвите Си Той проникна в духовната реалност (Евреи 5:7; Лука 22:43). Това трето усещане работи като алармен звънец, който призовава вниманието ни към голямата нужда от незабавно застъпничество и духовно воюване.

Когато Павел беше в Атина духът му се възмущаваше дълбоко при вида на многото идоли в града (Деяния 17:16). Тук думата възмущаваше идва от гръцката дума пароксуномай. Павел изпитваше позитивно вълнение в духовния си човек. Това четвърто усещане на духовния човек е позитивно вълнение за служене. То се различава от третото усещане. Четвъртото усещане носи елемент на вълнение и ревност, докато третото усещане носи елемент на тревога. Като почувства това позитивно усещане, Павел отиде в синагогата и на пазарището, за да проповядва и поучава по Божието Слово (Деяния 17:17). Това четвърто усещане на вътрешно свидетелство е като кипеж в духовния човек да върши делото Божие. Ако не се подчиним на това усещане, тогава духът ни угасва (І Солунци 5:19).

По-късно, когато Павел отиде в Коринт, той изпита още по-силно усещане на вътрешно свидетелство. Той бе възпиран от Святия Дух (Деяния 18:5). Това е петото и най-силно усещане. То твърде много прилича на четвъртото, но с тази разлика, че то е многократно по-силно и интензивно. То е вълнение за изпълняване делото Божие чрез изява даровете на Святия Дух. За разлика от петото усещане, четвъртото е вълнение за изпълняване делото Божие, без изявата на даровете на Святия Дух.

Павел остана в Коринт около година и половина (Деяния 18:11). Дори Исус му се появи и го насърчи да остане и да служи дръзко (Деяния 18:9-10). Мощни знамения и чудеса съпътстваха служението на Павел при коринтяните (ІІ Коринтяни 12:12). При това усещане Святият Дух и човешкият дух действат заедно в единство. То съществува винаги, когато се изявява помазанието отгоре.

Онези, които не са духовно тренирни няма да могат ясно да почувстват тези пет усещания на духовния човек. Нужно ни е да тренираме духовния си човек чрез Словото Божие и чрез молитстване. Постът и молитвата повишават чувствителността към онова, което изпитва духовния ни човек.

 

 

ГЛАВА 2

ГЛАСЪТ НА

ДУХОВНИЯ НИ ЧОВЕК

Петте усещания на човешкия дух не съставляват неговия глас, защото се отнасят за различни неща. Когато те се появяват, в тях няма предадено съответно знание или разбиране. Чрез обучаване човек може да се научи да разбира и да се съобразява с това, което означава вътрешното усещане, но само по себе си вътрешното свидетелство не носи смислена комуникация.

Така или иначе, духовният човек е способен да комуникира с душата. Долавянето на гласа на човешкия дух се оприличава на усещането на вътрешен глас вътре в нас. Обаче, ние имаме също така и гласа на душата вътре в нас. Духът и душата обитават в нашето физическо тяло. И щом е така, дали това е глас на душата или на духа, то ние чуваме тези гласове, като вътрешен глас. Затова ни е нужно да различаваме гласа на душата от този на духовния ни човек.

 

Различаване духа от душата

Ние чуваме гласа на духа и гласа на душата като вътрешни мисли и въображения. Задачата за различаване на тези вътрешни гласове се състои в различаването на различните видове мисли и въображения, които получаваме. Има мислене на духа и мислене на душата. Има познание чрез духа, което е далеч над познанието чрез разума (І Коринтяни 2:11,12,14). Нужно ни е да насочваме мислите си към нещата от Духа, а не към нещата от плътта (Римляни 8:5-7).

Съществуват три нива на съзнание: функцията на съзнателното мислене, функцията на подсъзнателното мислене и функцията на духовното мислене. Учените днес са открили двете главни полета на съзнание в съня: Бързо движещи се очи и не бързо движещи се очи. Те представят двете функции на разума, но все още не са открили най-високото ниво на съзнание, което е усещане за духовното мислене. Това е съзнание на духовно ниво.

Онези, които дръзват да влязат в духовно съзнание без протекцията на кръвта на Исус Христос, стават плячка на демони. Всички фалшиви култове и метафизични религии завършват с приемане на фалшиви доктрини и теории за вселената. Павел нарича тези доктрини „бесовски” (І Тимотей 4:1). Техните, така наречени, „откровения” не произвеждат святост и богоугодност. Повечето то тях завършват в неморалност и живеят в най-деградиращите човешки условия.

Но където има фалшиво, там има и истинско. Има истинско поле на духовно съзнание, което ни е било открито чрез изкуплението на Исус Христос, а не чрез дела. Това е съзнание за присъствието на Бог в живота ни. То е състояние на изпълненост със Святия Дух (Ефесяни 5:18-19). Това е състояние на „копнеж за нещата от Духа” (Римляни 8:5). Павел говори за живеене не като се гледа на външните неща, но по-скоро чрез обновяване на вътрешния човек и гледане на нещата от Духа, Който е невидим (ІІ Коринтяни 4:16-18).

Онези, които живеят в това състояние на съзнаване на духовния си човек са изпълнените със Святия Дух и вяра. Изпълнените с тази отдаденост могат да извършват мощни дела чрез Святия Дух. Стефан извършваше чудеса и знамения сред хората (Деяния 6:8). Когато беше преследван, за да бъде убит с камъни, Стефан повече осъзнаваше Бога, отколкото близостта на преследвачите си (Деяния 7:54-56). Една от големите тайни на Катрин Кулман беше нейната отдаденост и чувствителност към Святия Дух. В книгите си пастор Йон Ги Чо описва близостта и партнирането си със Святия Дух.

Твърдо изискване за всички християни е да контролират мисловния си живот. Ние трябва да пленим всеки ум в покорство на Христос (ІІ Коринтяни 10:5). Три са източниците на мисли : собствените ни мисли от душата, мисли на изкушения от дявола и мислите на духовния човек от Святия Дух вътре в нас. Мислите на човешкия дух са вътрешния глас на човешкия дух.

Можем да забележим очевидната разлика между мислите на духовния човек и мислите от душата и дявола. Те могат да бъдат посочени както следва:

МИСЛИ ОТ ДУХА                               

  1.   В съответствие с писаното Божие Слово.                 2.   Произвежда любов и вяра.

  3.   По-силни във време на поклонение и молитва.           4.   Търпеливи, но твърди.                                        

  5.   Стремят се да славят Исус.                                   

  6.   Наставляват църквата.                                         

  7.   Любящи и простителни.                                      

  8.   Внушават силно вътрешно свидетелство    

  9.   Идват от Святия Дух и  духовната реалност  

 

       МИСЛИ ОТ ДУШАТА

1.   Противопоставяне на писаното Божие Слово.

2.   Произвеждат съмнения и страх.

3.   По-силни, когато липсва общение с Бог.

4.   Прибързани и натрапчиви.

5.   Стремят се към себепрославяне.

6.   Рушат църквата.

7.   Завистливи и злопаметни.

8.   Натъжават духовния човек.

9.   Идват от сетивната                             

 

Когато прекарваме много време в молитва и чакане от Господа, тогава ставаме способни да чуваме по-ясно гласа на човешкия си дух. Той е толкова нежен и мек глас, че когато сме прекалено ангажирани с нещата от живота си, не можем да чуем какво ни казва. С упражняване ние можем да различаваме гласа на човешкия дух по-добре, но си остава изискването да отделяме време, в което да се отдалечаваме от ежедневните си дела и да чакаме пред Бога.

Човешкият дух комуникира също така и с душата, чрез въображения и картини. Някои от сънищата са инструкция, че човешкият дух се стреми да се свърже с нас. Не всички сънища, обаче, са директен резултат на човешкия дух. Повечето сънища идват от душата, като репродуцират данни от ежедневието. Сън може да дойде и когато сме пренатоварени със занимания (Еклесиаст 5:3).

Когато сме будни и човешкият ни дух комуникира с душата, чрез въображения и картини, тогава се впечатляваме от картина, проектирана на екрана на нашето въображение. Понякога, обаче, те преминават така нежно и сладко, че лесно можем да не им обърнем сериозно внимание. Те са противното на дивите изкушителни въображения, нахвърляни в нас като огнени стрели от демони. Същите онези девет характеристики на мислите идващи от човешкия дух са присъщи и на въображенията и картините.

 

Трениране на човешкия дух и разум 

Човешкият дух се нуждае от хранене и трениране. Храната му е Словото Божие. Ние трябва да се учим на изкуството да размишляваме в Божието Слово. Само то може да отдели това, което е от човешкия дух от онова, което е от човешката душа (Евреи 4:12). Подобно на тялото, човешкият дух се нуждае от упражняване. Широкият път за духовно упражняване на човешкия дух е моленето на езици. Когато се молим на езици, тогава нашият дух се моли (І Коринтяни 14:14). Павел беше  добре упражняван в духа си човек, защото се е молил повече от всичките коринтяни взети заедно (І Коринтяни 14:18).

Човешкият разум също се нуждае от трениране, за да бъде чувствителен инструмент за получаване мисли и въображения от духовния човек. Павел казва още, че ще се покланя на Бог и с ума си (І Коринтяни 14:15). Той говори за нещата, които са честни, праведни, любезни, благодатни, добродетелни и похвални (Филипяни 4:8). Когато се появят тези неща, тогава мирът на Бог ще пази сърцето и мислите в Христа Исуса (Филипяни 4:7). Само в атмосферата на мир в мислите можем да чуваме вътрешния глас на човешкия дух.

Бъдете чувствителни към мислите, които преминават през ума ви. Не всички те имат някаква духовна значимост, но някои от тях могат да бъдат инструкции, идващи от човешкия дух. Струва си да се вслушвате във вашия човешки дух. Духът ни знае повече за воденето на земните ни дела, отколкото знае душата ни. Дори и най-доброто образование и училище не могат да ни доставят онази информация, която ни доставя човешкият дух.

Само духът на човека вътре в него знае всичко, което е в него (І Коринтяни 2:11). Някои от инструкциите, които получаваме от човешкия дух може да изглеждат глупави според естественото човешко мислене. Защото естественият човек не възприема нещата от Духа, защото те са глупост за него (І Коринтяни 2:14).

Естественият човек може да върши всичко, на което е способен, основавайки се на ума си и на естествените закони. Но новороденият дух във вярващия човек познава всичките естествени закони, плюс всичките духовни закони и затова може да работи на по-високо ниво от естествения човек. Той не е обвързан с ограниченията на естествените закони. Много пъти естествените закони са надделявани и тогава се случват чудеса.

Внимавайте за гласа на човешкия дух вътре във вас. Ключът за реалността на чудесата е във вас. Всичките богатства и източници за вашия живот са вътре във вас. Павел казва че той служи на Бог с човешкия си дух (Римляни 1:9). Една мисъл или едно въображение от духовния ви човек, могат да променят целия ви живот.

 Следва продължение