"Не бой се"

 

 

Страхът е едно от водещите чувства в нашия живот и неотменна част от нашето човешко съществуване на земята. Всеки, независимо от това колко се чувства смел, в определени ситуации и обстоятелства се страхува от нещо. По всичко личи, че това се случва даже по време на рождествените празници.
Вместо Рождество да бъде време за радост и спокойствие, време за утеха и сигурност, за много днешни хора и семейства това Рождество ги заварва в страх и безпокойство. Страх, че нямат достатъчно пари да посрещнат празниците си, страх, че губят работата си, страх, че банките ще им отнемат жилището, страх поради тежката диагноза, която са научили дни преди Рождество или още нещо…
Знаете ли обаче, че да се страхуваш по време на Рождество, не е нещо ново? Библията ни открива, че когато трябваше Исус да се роди, светът също е бил скован от страх и отчаяние. Преброяването на населението е било с цел повишаване на и без това високите данъци, така че хората се страхували как ще ги плащат. Когато Исус се ражда, на чело на Юдея бил страхливия до параноя Ирод Велики. Макар и от по-различно естество, но страх изпитвали и Мария, и Йосиф, и даже овчарите, които пасели стадата си през нощта на витлеемското поле.
С тези обстоятелства, Библията ни показва, че всички ние сме беззащитни откъм страхове, даже по време на Рождествения сезон. Но също така, чрез обстоятелствата на първото Рождество, Божието Слово ни уверява, че има изход, има изцеление от всеки страх, и че Бог е близо до нас, когато се страхуваме и има с какво да ни помогне. Погледнете на Рождествената история в Матей и Лука и ще видите, как Бог три пъти, на различни хора изпраща Своите ангели с една и съща вест и тя е „не бойте се“. У всеки от нас, има различни причини да се страхуваме и смущаваме в сърцата си, но Бог винаги има за нас послание за мир и утеха, ако Му се доверим и покорим.
Първата, която чува утешителните думи на Божия ангел „не бой се“ е Мария (Лука1:28-30). Като млада годеница, вероятно Мария е имала много мечти, планове свързани със семейството, подреждане на живота и т.н. Но в един момент, всичко това е било готово да се провали или най-малко да се преподреди, но не според нейните очаквания и нагласи. Всички от личен опит знаем, че когато животът не върви така, както сме планирали, ние започваме да се страхуваме от неизвестното пред нас.
Когато Мария вижда ангела и чува за Божия план и воля – тя се смущава, буквално се обърква. Първо, тя имаше основание да се страхува поради евентуално разваляне на годежа от страна на Йосиф, защото се оказва бременна, но не от него. Второ, ако даже Йосиф би се оженил за нея, Мария имаше пълно основание да се страхува за своята чест в очите на другите. Трето, когато Бог чрез ангела открива на Мария, че все пак тя ще стане част от Божествения спасителен план, тя се смущава и се обърква по отношение на това как ще стане, след като все още е нямала физическа близост с мъж. И така, виждаме редица страхове в сърцето на Мария тогава.
Но, може би най-големия страх, който е измъчвал сърцето на тази млада жена е бил страхът от това да предостави тялото и живота си на Бога. Това никога не е било лесно за падналия човек! Ако в Едемската градина, когато всичко е било перфектно, Адам и Ева си позволиха да последват плътта, то колко повече днес е трудно да посветиш живота си на Бога. Дяволът постоянно ни изкушава да не правим това, да не позволяваме на Бога да се разпорежда с живота ни, но напротив сами да си решаваме как да живеем и какво да правим. Приемането на Божия план за нашия живот, обикновено е един болезнен процес на себеотричане, какъвто без съмнение е бил и при Мария, процес пред който обаче изпитваме почти винаги страх.
Но вижте как Мария се справи със страха. Когато разбира подробно за това, което ще се случи и как ще се случи, тя просто се доверява на Бога и взема решение да предостави себе си на Всемогъщия и Всезнаещия Бог. Пред нея остават още много неизвестности, но едно е известно, че Бог е силен да я опази и издигне повече от това, което тя би могла да направи сама, и тя се доверява на Бога. Времето показа, че това нейно решение донесе благословение не само за нея, но и за целия народ и за човешкия род.
Примерът с Мария ни учи, че не трябва да се боим да позволяваме на Бога да се разпорежда с нашия живот, но напротив, да Му се доверим, защото Той знае много по-добре от нас, кое ще бъде за наше добро и благословение.
„Не бой се!“ казва ангелът може би и на теб сега, драги приятелю. Не бой се да предоставиш живота си на Бога. Не бой се да се оставиш в Неговите ръце. В това няма нищо страшно. Страшното е в това, ако не го направиш, ако отхвърлиш предложението на Бога и разчиташ само на себе си.
Второто „не бой се“ в нашата рождествена история е насочено към Йосиф. Той е и втория рождествен герой, който се страхува, и както обикновено се случва, когато се страхуваме, ние прибързваме, вземаме погрешни решения, същото се случва и с него (Матей 1:18-20).
И така, Мария се оказва бременна, по всичко личи, обаче, че не е от него. Йосиф вижда годеницата си в една много неприятна ситуация. Годежът по онова време продължавал около година и като правило означавал, че годеникът и невястата са се обвързали с клетва да принадлежат един на друг, но без още да встъпват в брачни отношения, затова всякакви странични връзки се разглеждали като прелюбодейство.
Ето защо, случилото се с Мария сериозно уплашва Йосиф, и в ума му се заражда много неприятен и твърде нежелан сценарий. Четем, че той „намисли да я напусне”. Заради чувствата си към Мария, той решава да направи това тайно, възможно по-безболезнено за нея.
Но точно тогава му се явява ангел, който му казва: „Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Святия Дух“.
Вътрешно противоречие и неразбиране е царяло в сърцето на Йосиф, неразбиране на създалата се ситуация, което е породило страх у него, безпокойство за себе си и за Мария, както и прибързани изводи и решения.
Погледнете обаче какво се случва, след като ангелът му се явява и му казва „не бой се“. Независимо от практиките по онова време и народните очаквания, Йосиф послуша гласа на Бога (1:24). Той Го послуша макар да не разбираше и да не можеше да си обясни докрай, какво точно се случва и дали ще бъде щастлив с взетото решение. Но Божията воля, която му се изяви чрез ангела, надделя в сърцето му и той се довери на Бога.
Примерът с Йосиф ни учи да не се боим да слушаме Бога макар и да не разбираме добре ситуациите и обстоятелствата в живота ни. Да не се боим да следваме гласа Му, даже когато всичко изглежда на пръв поглед неприятно и неуместно. Божиите намерения често могат да ни изглеждат в началото противни, но в крайна сметка Той винаги ще ни доведе до добро и благословение. Библията ни уверява в това в Римляни 8:28 „…всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, и които са призовани според Неговото намерение“.
Третото „не бой се“ се отнася до овчарите на витлеемското поле. Библията ни открива, че и те в рождествената нощ изпитаха страх (Лука 2:8-9). Ако следваме гръцката терминология на текста, то онова, което те изпитаха тогава е било „мега-страх“ или буквално „мега-фобия“.
Не е трудно да се досетим какъв бе характерът на техния страх. Падналият човек, се страхува от Бога, когато Той е много близо, това изпитаха и овчарите. Колкото и да е голям горделивец и неверник един човек, в присъствието на Бога той изпада в състояние на силна тревога и страх.
Спомнете си, нечестивият и надменният вавилонски цар Валтасар, който толкова се бе изплашил от появилата се ръка, която пишеше на стената, че "ставите на кръстта му се разхлабиха и колената му се удряха едно о друго" (Дан.5:6).
Безбожникът, Ярославски, който бе написал „Библия за вярващи и невярващи“, на смъртния си одър, се обръща с голям ужас към Сталин и му казва: „Изгори всички мои книги! Ето, гледай, Той е тука! Той ме чака!"
В присъствието на великия и могъщ Бог няма как да не се уплашиш. Даже такива праведни човеци, като Авраам, Моисей и много други неведнъж са изпитвали страх в Божието присъствие.
Същото изпитаха в онази нощ и овчарите, когато Господнята слава ги осия на ветровитите склонове извън града и ангелът застана пред тях. Това бе страх от очевидната демонстрация на присъствието на Бога и в същото време човешката нищожност в тяхно лице, като овчари.
Но вижте какво им казва ангелът „Не бойте се!“ и им съобщава може би най-радостната вест в историята на цялото човечество, а именно, че Бог се приближи до тях, но не във вида на суров съдия, а на смирен Спасител. Това е сърцевината и на цялото Евангелие. Мега-страхът, който изпитаха овчарите си има своето решение и това е мега-радостта за раждането на Спасителя.
Хората нямат причини повече да се боят панически от Бога. Още преди Христа, древногръцкият философ Епикур е казал, че “в основата на всички страдания е страхът, особено страхът пред боговете”. Разгърнете древногръцката и римската митология и ще видите навсякъде страх и ужас. Но с идването на Спасителя, Живият Бог сложи край на този страх и донесе мир на земята, яви се Божието благоволение между човеците и от този момент нататък всеки човек може спокойно, без страх в сърцето, да се приближи до Своя Създател и да се примири с Него.
Големият английски проповедник и християнски писател, Чарлз Спърджън, пише: „Изкупените в Христа, не трябва да се страхуват, когато Бог открива красотата на Своето величие, защото за тях Той не е вече съдия възседаващ престола на ужаса, а Баща приветливо протягащ ръката си към възлюбените си деца.»
Погледнете същите овчари, които бяха уплашени от явлението на Бога, но когато чуха и приеха радостната вест за Спасителя и отидоха да се уверят, че това е така, четем, че „славеха и хвалеха Бога за всичко“ (Лука 2:20).
Случилото се с овчарите ни учи, че с раждането на Спасителя, дистанцията между нас и Бога е скъсена, и Самият Бог желае да замени ужасяващия страх от Него със спокойна и спасителна близост, изпълваща живота ни с радост и надежда.
Живеем във време, когато много хора имат различни страхове и фобии, които контролират действията и живота им. Както се видя от нашите размишления дотук, страхът наистина може да има място даже в Рождествената история и в рождествения празник. Но Бог има начин да ни осигури преодоляване на опасения от всякакъв род. Бог може да обърне всеки наш страх в мир, радост и надежда. Както Той го направи в живота на Мария, Йосиф и овчарите, също може да го направи и за теб, ако Му се покориш с доверие.
В 1Йоан 4:16-18 Библията ни дава удивителен пример за това как познанието на Божията любов и нашата взаимна любов към Него може да победи страха. Забележете контраста между „дръзновение“ и „страх“.
Божието послание на Рождество към всеки от нас е, че ние можем да бъдем смели и дръзновени ако пребъдваме в Него и Неговата любов, и че ние можем да победим всеки страх ако се доверим на Бога, Чийто план за нас винаги е добър. 
Рождество е празник на мира! Нека Божият мир изпълни сърцата на всички нас!

Източник: https://givv.wordpress.com/