"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Май, 2010

Никой не е така сляп....
 

Не притеснявай очния си лекар, освен ако наистина искаш да виждаш

Стив МАЛЦ,
за една от най-големите грешки в историята

Върнете мисълта си към осми или девети век. Времената тогава са мрачни за християните в Европа, но не са розови и за евреите. Исус беше дошъл и си беше отишъл, но живота за еврейските властници не можеше вече да е същия. Фактически, техните собствени записи- Талмуда- говорят за най-интересната ситуация относно най-оплакваното място - Храма в Ерусалим. Веднъж в годината, в Деня на Изкуплението - Йом Киппур, при влизането си в Храма да принесе ежегодната изкупителна жертва за греховете на народа, първосвещеникът връзваше червена връв на рогата на изкупителната жертва (овен). И всяка година тази червена връв по чудо ставаше бяла, което показваше, че Бог е приел жертвата.

Ето какво се споменава в Исая 1:18: „Дойдете сега та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна.” Но според записаното в Талмуда, в един от дните Йом Киппур се е случило нещо странно: „Нашите равини ни учат че: През последните четиридесет години преди разрушаването на Храма жребият не идва в дясната ръка; нито пурпурно оцветената лента става бяла”. Храмът е разрушен в 70-та година сл. Хр. Четиридесет години преди това, би било 30-та година сл. Хр. И така, от тази година нататък, Бог е показвал, че не благоволи, като не е приемал ежегодната Храмова жертва за прощение на греховете на еврейския народ. Какво се е случило около тази година, та е довело до това свято раздразнение? Какво е онова събитие, което е анулирало нуждата от по-нататъшни жертвания, дотолкова, че всеки следващ опит да се върши това е бил отхвърлян?

„И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.” (Евреи 10:11-12)
Забележително е, че всичко това е описано в еврейските записи и добавя такава автентичност към християнско-месианската ни позиция.

Измамните самозванци са много

Ако би било нужно доказателство, че еврейските властници са сгрешили страшно много като са отхвърлили Исус, то това доказателство е в собствените им записи. Но това не ги е спряло да продължават да очакват техния Месия. Според изтъкнатият еврейски историк Йосифус, голям брой „Месиии” са се появили в онези дни: „И други тела, на зли хора също се появиха, по-чисти с ръцете си, но по-зли в намеренията си, които разрушиха мира на града не по-малко от онези убийци (Сикариите). Защото те бяха измамници и заблудители на народа, бяха за обновяване и промени и надделяха над множествата да действат като луди и да отидат пред тях в пустинята, твърдейки че Бог ще им покаже там знамения на свобода”

Един от тези заблудители е бил Теудас, за когото се казва, че дори е станал по-популярен и от Исус. Появил се е на сцената около десет години след разпятието и е успял да увлече сред себе си около четири хиляди последователи, които повел към реката Йордан. Много добре, ако са отишли там да се потопят и покръстят. Но, не. Теудас виждал себе си като втори Моисей и се опитал да заповяда на водите да се разделят. Те не се подчинили и единственото нещо, което се отделило, това била главата от раменете му. Римляните го хванали и обезглавили заедно с много от последователите му.

За друг един египтянин се казва, че е имал около 30.000 последователи. Той ги довел при Елеонския хълм, срещу Ерусалим, като им обещавал, че по негова команда стените на града ще рухнат и те ще влязат, за да го завладеят. Но римският прокуратор ги видял и нападнал. „Месията” успял да избяга, но последователите му са били избити.

Ето ги фактите. Пророчеството за „седемдесетте седмици” от Даниил 9:25 говори за Помазаника, Месията, който има да дойде в първата част на първи век и да бъде убит около 30-40-та година на новата ера. Някой трябва да е дошъл тогава, защото в противен случай Даниил щеше да е фалшив пророк. Мъдреците от изтока, запознати с това пророчество, последваха звездата (някои казват че ангел се е преобразил на звезда!), овчарите в полето научиха вестта от голямо множество ангели и на Йосиф на сън му говори ангел. Ангелите са знаели какво се случва, защото Бог ги е изпращал на мисия. Пророчеството на Даниил се сбъдна, така както се сбъднаха и много други пророчества.

Месията беше пристигнал. Името Му бе Исус. Той беше разпнат в Ерусалим и за видимо свидетелство на свещениците не само, че завесата на Храма се раздра отгоре до долу, но и както ни казва Талмуда, по-късно в тази година червената връв не бе по чудо избелена! Около четиридесет години по-късно и Храма вече не съществуваше... Всичките храмови записи бяха заличени от римляните, включително и онези които са проследявали идването на Месията, като директен потомък на цар Давид. Запознатите с бюрократичните процедури знаят, че при това положение, всеки бъдещ претендент за ролята на „Месия” никога не би могъл законно да потвърди родословното си право. Така че, освен ако някак си не се изменят правилата, то или Месията никога не трябва да се появи... или Той вече се е появил!

Докато са продължавали записите в Талмуда (4-ти век) тази мисъл е започнала да безпокои някои от мислителите. На едно място те казват: „Всички предсказани дати за Изкупителя преминаха, и въпросът сега зависи единствено от покаянието и добрите дела”. Изглежда че крайните срокове са преминали и така, къде бе Месията? Както се казва: никой не е така сляп, както онези, които не могат да виждат.

Избрани? Оле-ле!

Каква трагедия беше тази слепота за еврейския народ. Много хора се подиграват на еврейския народ за тяхната „избраност”, може би от завист заради техните постижения на всяко поприще, затова, че всякога са били в центъра на световната сцена (дори и при Холокоста и последвалото възстановяване на държавата Израел), или заради множеството измислени конспирации за световно еврейско доминиране! Това обаче, което повечето хора пропускат да разберат е, че еврейският народ наистина е избран, но това не е избор, който те приветстват. Трудно е да намериш много радост в това да си мразен и преследван. Фактически, ако някога се изявеше истинското естество на святата им избраност, повечето евреи биха онемели от шока.

Помислете за това. Без разпятието, нямаше друг да умре вместо нас и да последва победата над смъртта. За вашето спасение някой трябваше да осъди Исус на смърт, в съответствие със святата законова система, развивана дълго време дотогава. Евреите бяха инструментите на Бог, не само за развитието на тази законова система, но и за смъртта на Месията. Обвинявайте Бог за смъртта на Исус, а не Неговите представители. Благодарение на много важните ранни последователи, Петър и Павел, и двамата отново действащи като Божии инструменти, езичниците бяха допуснати в духовното наследство и проспекта на спасението бе разпространен по целия свят. Заради старанието и усилията им, те двамата бяха екзекутирани от езичниците.Някои ранни църковни отци по-късно развиха обоснована и хитро скроена теология, която дамгоса евреите като отхвърлен и прокълнат народ, отговорен за смъртта на Исус и завинаги изоставен от Бога. Това веднага затвори пътя за вечно спасение на тези евреи, дори и тогава, когато телата им биваха пребивани от онези, които очакваха да бъдат спасени. Как биха могли те да повярват в Месията, когато онези, за които се предполага, че са Негови „последователи”, ги мразят до смърт? Каква невероятна ирония! Каква трагедия!

Аз бих отишъл и по-далеч, като кажа, че може да се спори дали тази слепота на ранното еврейско водачество по отношение на Месията е една от най-големите грешки в историята. Защото Божиите пътища не са като нашите и наистина ще има благословения в пътя на евреите. Не казва ли същото и апостол Павел: „Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност. А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване!” (Римляни 11:11-12)