"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Октомври, 2018
Февруари, 2015

Поклонението - Божие обиталище

Истинското поклонение е винаги фокусирано на Христа. “Не правете спектакъл, а участвайте!”

 

Дейв ХИСЛИ

Петър виждаше покланящите се пред Бог хора като живи камъни на духовен дом, събрани за среща с Живия Камък Исус Христос /І Петрово 2:4-5;9-10/. Какво означава да се покланяме пред Бога? Поклонението е скъпоценен камък с много лица - хваление, благодарене, танцуване, знамена, жертване, даване десятък, изучаване на Словото и т.н. Ние го считаме за главен стълб на общуването си с Бога. Библейското поклонение беше: <!--[endif]-->Заветно, изповедно и фокусирано на Христа.

Контекстът на нашето поклонение е истинското присъствие на Бог, който ни спаси и направи завет с нас. Библейското поклонение винаги прави завета реалност. Това е Бога, който се е обвързал с обещанието Си: Ще бъдете Мой народ и аз ще бъда ваш Бог. Но заветът е договор между две страни и ние също трябва да изпълняваме нашата част. Щедрата Му инициатива извиква в нас отклик на хваление.

Отговаряйки на Божията милост, ние се вълнуваме в истината и в духа и затова изразяваме нашето поклонение пред Бог в изповед. Като казвам “изповед”, аз имам предвид еврейската дума, която се превежда “благодарности” или “хваление”. Истинското поклонение винаги е фокусирано на истината. Разликата между нашето поклонение като Божии хора и емоционалното изразяване на хората на рок концерт или при употреба на алкохол или наркотици, е в това, че то не почива на моментни чувства, а на здравите, неизменни факти за Бога. Покланяме се не само духовно, но и в истина. Ние заявяваме истината за Бога и в този контекст истинското поклонение е всякога изповедно. То винаги декларира, изповядва, прокламира, демонстрира и драматизира истината за Бога.

Истината за Бог

Библейското поклонение не е фокусирано в себе си. Нашата ангажираност е с Бога. Мярката за оценка на поклонението не е в онова, което чувстваме, а “заявяваме ли истината за Бог”. Когато наблягаме на стил и вид на провеждането му, ние изпускаме важността на нещо неотменимо. Истинското поклонение, така като е било при ранната Църква, е винаги фокусирано на Христа.

Ако характерът на истинското поклонение е всякога заветен, изповеден и фокусиран на Христа, в нашия опит той е и: <!--[endif]-->Обединен /цялостен/, концентриран и изчерпателен /всестранен, подробен/

Фактически, поклонението беше контекстът, в който древните израилтяни станаха народ пред Бога. Докато стояха, треперейки в подножието на планината, където Бог се спусна в славата Си, те получиха Божиите заповеди чрез Моисей и станаха уникалната заветна нация, основана на закони, които не бяха познати на друг народ по него време /Второзаконие 4:7-8/. И жертвата която те направиха, в отговор на извършеното от Бога, беше жертва на благодарение /Изход 24:1-12/. Най-важните елементи на жертвата им бяха: кръвта на завета и прочитането на книгата на завета, преди яденето и пиенето.

Заветното поклонение включва приближаване до Бога и това е смисъла на свещеническото служение. Да бъдеш свещеник пред Бога означава да имаш правото да се доближаваш близко до Него. Ние се покланяме на Бог като “царски свещеници”, заедно откликвайки на Неговия завет. Преди да сме каквото и да е друго, ние сме покланящ се народ - поклонници на Всевишния Бог.

Така или иначе, това по никакъв начин не ограничава свободата и способността ни на индивидуалност в поклонението. Наистина, когато имаме пълнотата на общото ни  поклонение, това не отменя индивидуалното ни или фамилно поклонение. Истинското поклонение е концентрирано. Изразът на нашата изповед в поклонение е концентрация - фокусираност. Поклонението е фокусираност на сърцето. Трябва да осъзнаваме пред кого стоим, когато сме в поклонение, молитва или хваление, защото тогава Бог ни наблюдава. Ако истински вярваме, че Той стои на трона сред нас, за да приеме поклонението ни, това ще застави вниманието ни и ще концентрира мислите ни.

Покланянето пред Бог “с всичкото си сърце” не означава физически да се помпим с адреналин от шумната музика. Когато цялото ми сърце участва, то всичките сили на интелекта и разума ми са фокусирани в Бога. Поклонението с цяло сърце упражнява разума, интелекта и волята.

Ако поклонението ни е фокусирано на Христа, то ще е изчерпателно, задълбочено и пълно в обхвата си. Ако наистина сме Божий народ, чрез кръвния завет на Исуса, то тогава Исус за нас е всичко във всичко. Само когато всичко в живота си доведем под върховенството на Исуса, тогава ние започваме да се доближаваме до Бога с пълнота на поклонение в дух и истина.

Превийте колене

Да се покланяме в най-фундаменталния смисъл означава да снижим себе си, за да възвеличим Бога или буквално - да коленичим. На еврейски думата  “благославяй” Бога е “бараки” и в Псалом 103:1 “бараки” е отнесено към “берек”, което означава “коленичи”. Така че да благославяме Бога означава да коленичим пред Него. Значението на думата  “хвалиш” Бога произлиза от думата “ръка” или да хвалиш Бог, означава да му дадеш ръката си. Как се прави това? Като се приближаваме при Него и издигаме ръцете си.

Павел приканва вярващите да имат отношението на Исус /Филипяни 2:5/. Той с радост се покоряваше на волята на Отца - всякога и във всичко с благодарение. Това е Божията воля също така и за нас в Исуса Христа. Поведението ни през седмицата или ще отрича или ще изявява, че ние сме поклонници на Бога. В света на Исус най-висшата форма на поклонение беше обучението, но онова обучение, което ни води към покорност, защото нашият Господ изисква послушанието дори повече от жертвата на хвала. Нашето поклонение може да изглежда много ревностно и ние наистина да го преживяваме с веселие, но ако не сме покорни на Бога, то ще е жертва на глупави хора, които не могат да Му угодят.

Ранната Църква се покланяше в силата на Святия Дух. Святият Дух е дар и Бог го излива, когато пожелае. Нашата част е да разберем, че поклонението не е спортен спектакъл. Ние трябва да храним съмнение към хвалебна служба, в която не се изисква правдивото ни участие. В еврейския език “поклонение” и “работа” са една и съща дума. Когато се съберем в църквата, това е време за нас да се хващаме на работа.

Когато участваме с цялото си сърце, Божият Дух ни дава силата и хвалението ни възцарява Бога на трон сред нас! /Псалм 22:3/ Когато хвалението ни се издига в дух и истина, Бог слиза сред нас. Ежедневно се нуждаем да прекарваме време в молитва и поучаване в покорност чрез изучаване на Божието Слово. Такова лично поклонение ни прави способни да разпознаваме присъствието на Духа и да разпознаваме истината, когато се съберем. Нека израстваме с вълнение в благодатта и познанието на Исуса и в поклонението пред Неговия Отец, нашият Бог.