"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Март, 2016

Поклон за Ева

 

 

Жанета ИВАНОВА

За някои Осми март – денят на жената, е комунистически празник, т.е. въведен е от комунистите. За други, този празник има корен от Западната църква и по-точно от протестантите. Християните имат различни възгледи по въпроса, дали той трябва да се празнува или не. Народните вярвания и празници отдавна са се смесили с църковните, така че за болшинството от хората и повечето семейства, е без значение дали празникът Осми март е християнски или не. По-важно е, че е празник.

Да отдаваш почит на жената

която е символ на живота и дава живот, това е нещо добро, само по себе си. Името на първата жена е Ева, чието значение е живот. На жената е дадена функцията да ражда. Отдаването на почит към нея, към живота и плодородието съществува още от древна Вавилония, Египет и Гърция. В митовете и легендите на тези народи, на древните траки, а също в много традиции и обичаи, запазени от различни националности, е залегнала почитта към жената, възхвалявана и обожествявана. Така са възникнали множество богини, възпявани, скулптурирани и рисувани. Култът към жената и женското начало в някои от древните обичаи, се свързва също с принасянето на жертви, някои от които на бебета и деца, за да се умилостиви божеството.

Ако трябва да представим едно

християнско становище по темата

свързана с отдаването на почит към жената, то тогава трябва да сме наясно, кой в действителност дава живота, какъв е неговия произход и кой е Бог. Ако търсим първоизточника на живота и чувстваме необходимост специално да отдадем внимание и да почетем този източник на живот, то това неминуемо би следвало да е Бог. Бог е Живот и Той дава живот, Той е сътворил живота. Сигурни ли сме в това? Тогава защо избираме да отдадем тази почит и това признание на човека, на творението, а не на Твореца? На жената, на подобието на Бог, а не на самия Него? Някои от по-крайните християни биха заключили, че това дори е идолопоклонство. Да, но

протестантският свят мисли различно

В стремежа си да защити правата на жените, да покаже, че те са равнопоставени на мъжете в обществото, създава ден, който да бъде посветен на тази идея, ден на жената. Вдъхновени от тази добра идея, започват да се формират многобройни феминистки движения, които се разрастват в световен мащаб. На фона на ориенталския свят и разбирането на исляма за статута на жената, това е революционно.

Исторически, нещата се преобръщат - светът, живял до тогава патриархално, вече не е същия. Трябва ли обаче патриархатът да се разруши със средствата на матриархата? Дори зад всичко това да стои църквата, която изнамира многобройни библейски доводи, в защита на тази идея от нападките на противниците? Бог е любов. Мъжът и жената се плодят и размножават с любов. Жената отглежда детето си с любов. Тя е превърната в икона на любовта и нежността в неизброимите произведения на изкуството, създадени от известни и неизвестни автори. Тя разпалва семейния огън на любовта, създава уют, топлина и красота...

Това е така, но по-късно ще забележим, как точно тази истина приляга и се вписва идеално във

възгледите на хипи движението

което взима идеята за любовта и съставя свой собствен лозунг: ПРАВИ ЛЮБОВ, А НЕ ВОЙНА. Този лозунг се превръща в мото на хипи движението. Ето как една библейска идея, идеята за любов, за почит към жената, набира популярност в субкултурите в интернационален мащаб, изкристализира във феминистки движения, намира социален резонанс и под формата на празник лесно се усвоява в хипарските касти. Те си създават емблема: кръг и в средата краче на гълъб – символ на мира. „Прави любов, а не война“ е един своевременен апел към мир на планетата земя! Хипи движенията по света спокойно могат да заявят, че 8 март не е нито Западно църковен, нито социален, нито комунистически, граждански или феминистки - това е чисто хипарски празник.

Гълъбът символизира мира, той се появява от библейския разказ за потопа и Ной. Причината за потопа е жената. Ако тя не беше яла от плода за познаване на доброто и злото, нямаше да се въвлича цялото човечество в грях. А сега всички правят поклон на Ева – избраната жертва на сатана за грехопадението. Сякаш хората се радват, че съществува първороден грях и сякаш Ева нищо лошо не е сторила. Нямаше Бог да прави чистка-потоп, ако не търсеше начин как да оправи положението. След потопа гълъбът беше избран да провери, дали не се е появила суша.

Защо точно гълъба? Някои мислят, че е била друга птица. Но гълъбът е специална птица, избрана със специфични качества. От какъв ли пол е бил този гълъб? Женски, разбира се – което допълнително подчертава важността и значението на това да се празнува 8 март. Но защо женски гълъб, ще попитат изследователите? Отговорът на феминистките ще бъде: Защото жената е по-интелигентна от мъжа. Бог сътвори нея последна, като най-съвършеното творение, след всички останали, най-красивото, най-умното, върха и венеца на Вселената. Е, това наистина е сериозен повод за празник! Нека да празнуваме тогава! Честит 8 март! Да отдадем почит на най-изящното творение на Бог, най-перфектното, най-изтънченото, най-интелигентното и всичко най-най – жената.

Творецът може да почака

„Е-е-е Господи, почакай малко де, затвори си очите, запуши си ушите, отиди на почивка. Нали и без това, като си сътворил последно жената, толкова много те е изморило и изтормозило това, докато приключиш с всичките му там детайли, приготовления, натъкмяване, пудрене и грим... Оф, разбирам колко трудно Ти е било и колко време Ти е отнело, но резултатът е на лице, а Ти си се изморил ужасно и на следващия ден си си дал отпуск. Почивал си на следващия ден, след това Твое последно изобретение. Не е лесно! Почини си, Господи и сега, защото утре е осмия ден – Осми март, а Ти имаш право да се отпуснеш и да не знаеш какво се случва. Нима ти е толкова интересно да знаеш всичко и то да е изчислено, и да няма спонтанни, неочаквани ситуации?"

Ако това е обръщението на човечеството и на болшинството, празнуващи Осми март, то тогава сме загазили. Но за да разберем това

трябва съвсем да потънем

и когато тръгнем да се давим, с последен дъх да се обърнем към Бог и да си признаем: „Покланяхме се и почитахме не Теб, Боже, а Твоето творение. Признавахме те, но не те следвахме, а само вярвахме в Теб. Така както вярваме в различни идоли, измислени идеи за добър живот и бъдеще, просперитет и позитивно мислене. В идеи и представи за Теб, за Твоята същност и природа, но никога в познанието за Теб. Молим те, не ни оставяй сами, както остави Адам и Ева в градината, защото им имаше доверие. Те спекулираха с него и измамени от сатана, отстъпиха от Теб. Ева се поддаде – твоето върховно и най-интелигентно творение, най-прекрасно и любимо. Не ни оставяй нито за миг сами. Избави ни. Искаме да се покланяме и да почитаме само Теб, а не творението ти. Искаме не само да вярваме, но и да познаваме Теб, Този в Когото вярваме. Не само да извършваме ритуали, а да те следваме реално, като бъдем Твои ученици. Прости ни!“

Какъв празник е Осми март? За християните ли е той или не е? Това е фундаменталният въпрос!

Малко история

На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година, в една от първите недели на пролетта, да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете, във всички обществени сфери на живота. На Запад, Международният ден на жената се отбелязва през 10-те и 20-те години на миналия век, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 60-те години.

След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално за неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото му публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември1944 г.. Отначало по предприятия, заводи и учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.