"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Септември, 2017
Юни, 2016

  Придобиване на духовна сила

 

 

Живко РАЙНОВ

Ако човек си направи труда да изследва препратките в Божието слово, свързани със силата, ще установи, че са поне шестстотин. А думите за сила в оригиналните езици са повече от четиридесет, което е твърде много. Това говори убедително за важността и значимостта на темата за силата в християнския живот. За да живеем духовен живот, каквато е целта ни, е жизнено необходима духовна сила. Понеже материалните неща са преобраз на духовните, както е необходима сила в материалния живот, по същия начин тя е нужна и в духовния. В Псалом 62:11 се казва: “…силата принадлежи на Бога…”, и ако искаме да имаме сила, трябва да я приемем от Него. Това поставя въпроса за нейната същност и място в безкрайната и необозрима Личност на Бога.

За характера на тази Личност ни загатва Псалом 90:2: “Преди да се родят планините, и да си дал съществувание на земята и вселената, от века и до века Ти си Бог.” Вечният Бог е дал начало на всичко съществуващо, Той е абсолютното битие и затова величието Му е невъобразимо и неизследимо. За Него можем да съдим единствено по откровението, което Той дава за Самия Себе Си. В тази връзка уместно е да предположим, че силата Му е изявена най-напред при сътворението. Подобна теза намира потвърждение и в Еремия 32:17: “Ти си направил небето и земята с голямата Си сила…” Неговата сила е приложена в процес, при който Бог “…повиква в действително съществуване онова, което не съществува” /Римляни 4:17/. Например в Битие 1:15 Той казва: “…да бъдат … светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.." Самото творение със своите характеристики убедително свидетелства за действието на Неговата сила, а Библията го потвърждава: “Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията…” /Римляни1:20/ Този текст показва, че творенията, чрез своето естество, изявяват вечната Му сила и божественост. Какво означава това?

Преди творението да е извикано в съществувание, то вече е било в безкрайния ум на Бога. При това с неговата конкретна цел и предназначение, устройство, начин на функциониране и значение. И когато е създадено, то разкрива в някаква степен Божията същност, включително и с мъдростта, изразяваща се чрез Него. Затова в Притчи 3:19 се казва: “С мъдрост Господ основа земята, с разум утвърди небето.” Притчи 8:14 задълбочава това разбиране: “У Мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у Мене е силата.” Този стих означава, че самата мъдрост е сила и силата е в мъдростта. Като че ли става въпрос за едно единствено качество на Бога, съдържащо едновременно мъдрост и сила. Аналогично явление наблюдаваме в Псалом 63:2: “Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.” Тук силата върви едновременно със славата, като в силата на Бога се изявява Неговата слава и обратно. Подобно нещо се наблюдава на много места в Библията. Ето още едно от тях: “Пред Него са блясък и величие, сила и красота в светилището Му.” /Псалом 96:6/ А в Наум 1:3 четем: “Господ е дълготърпелив и велик в сила…”

От тези и други подобни примери разбираме, че при изброяване на различни качества на Бога, силата винаги фигурира сред тях. Нещо повече: изглежда, че тя е част от тях. Така стигаме до извода, че всяко Негово качество е съпроводено със сила, съдържа сила в себе си или самото то е сила. По какъвто и начин да изявява Бог Своята Личност, силата Му винаги присъства. Това говори красноречиво не само за нейната важност и значение. Подобно заключение е забележително и е в хармония с казаното в Евреи 1:2-3: “…в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете, Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово…” Тези известни думи разкриват фундаменталната истина, че Бог е сътворил цялото творение и така е изявил своята могъща Личност чрез Словото Си, а правилният превод го определя като Словото на Своята Сила. Следователно, цялата действена сила на Божеството, която в оригиналния език е означена като дунамис, се изявява именно чрез Неговото деятелно Слово. Този извод е от изключително значение за нас.

Въпросът, който логично възниква, е дадено ли ни е да участваме в аналогични процеси? Понеже при сътворението Бог повиква в действително съществуване още несъществуващи неща, нека видим какво казва Писанието за вярата: “А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат” /Евреи 11:1/. Пасажът означава, че вярата е убеждение за неща, които вече са действителност в духовния свят, но още не съществуват като материален израз. Да имаме вяра в нещо означава да го приемем в духа си и в последствие да позволим то да се превърне в материален факт. Като имаме предвид, че: “…за Бога всичко е възможно” /Матей19:26/, а след това и невероятното твърдение: “…Всичко е възможно за този, който вярва”/ Марк 9:23/, излиза, че за вярващия нещата са точно толкова възможни, колкото и за Бога.

Защо вярващият има такава изключителна способност? Причината е, че може, подобно на Бога, чрез действието на вярата да превръща в материална действителност неща, които са все още само духовни факти. При това оригиналната дума за всичко, отнасяща се, както за Бога, така и за човека е една и съща – пас. Можем ли тогава чрез вяра да реализираме това слово, като сътворим например във вселената още една галактика, освен създадените от Бога безброй такива? Такъв въпрос, ако и да изглежда доста странен, е принципно важен. Подобен творчески акт не е възможен, нито пък е и нужен, в противен случай Христос би го извършил. Защото Бог е Творецът. Той може абсолютно всичко и причината е в безкрайната Му Личност, притежаваща неограничена сила и мъдрост. Ние, като Негови създания, сме ограничени в рамките на нашите земни правомощия и отговорности, както са описани в Библията, и са най-добре изявени чрез живота и служението на Господ Исус Христос.

Същността на тези правомощия се проявява в проповядване на Божието слово, в изцеление и освобождение на хората и в осъществяване на власт на земята, включително и над природните сили. Всичко това се извършва единствено чрез вяра. И понеже Библията говори за силна и слаба вяра, има ли тя някаква връзка с духовната сила, за която говорим? Нека погледнем в 1 Петрово 1:5: “…които с Божията сила сте пазени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.” Този текст ясно показва, че вярата е конкретно проявление на Божията сила, думата за която тук отново е дунамис. Тоест, вярата е вид духовна сила. Това ни позволява да направим извода, че вярата, която имаме – силна или слаба – е показател за нашата лична духовна сила. Очевидно духовно силният човек има силна вяра и обратно.

Потребността да притежаваме духовна сила е изразена още в Стария завет. Преди влизането на израилския народ в обещаната земя, на Исус Навиев се казва четири пъти в глава 1 от едноименната книга: “Бъди силен и смел!”, от които три пъти от Самия Бог. Този акцент за сила, отправен в ключов исторически момент, е много съществен, а оригиналната дума, преведена като смел, има значението едновременно на смел и силен. Изразът всъщност означава: “Бъди двойно по-силен!” В 1 Летописи 16:11 и Псалом 105:4, четем следното увещание: “Търсете Господа и Неговата сила”. А в Псалом 29:18 намираме обещанието: “Господ ще даде сила на людете Си”. В Новия завет нещата стоят по същия начин. В 1 Коринтяни 4:19 апостол Павел казва: “Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.” А в стих 20 той го потвърждава и посочва причината за това: “Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.” Като се има предвид, че съгласно Псалом 103:19: “Неговото царство владее над всичко”, причината е, че то се състои в сила. За да функционира в царството, всеки негов член трябва да бъде силен. Слабите хора не са способни на това. Накрая Павел заключава: “Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.” /Ефесяни 6:10/

Това кратко изречение представлява интерес, понеже съдържа три думи за сила, които е полезно да разгледаме. Първата от тях, заяквайте, в оригинала е ендунамоо и означава, да направя силен, да се укрепя, да стана силен, да нарастна в сила. Смисълът на този глагол е увеличаване на личната ни сила и изразява продължително действие, което е много важно. То показва, че заякването в Господа е постоянен процес, който трябва да осъществяваме през целия си живот. Следващата дума е силата, чийто гръцки еквивалент е кратос. Значението й е сила, мощ, господство. Означава присъствието, значимостта и мощта на силата, а не нейното използване. Значението й може да стане по-ясно от съдържащия се в Ефесяни 1:19 израз: “…сила, която е според действането на могъщата Негова мощ…” Тук словосъчетанието могъщата мощ на гръцки е кратос. В 1 Тимотей 6:16: “…Комуто да бъде чест и вечна сила”, думата за сила е отново кратос. Тази дума означава вечната сила на Бога, величието на тази сила. И накрая, последната дума за сила е могъщество, чийто гръцки оригинал е исхус и означава сила. При тази дума акцентът е върху действителната, присъща сила, която може да остане неактивна. Тази дума означава личната сила на Бога, както и на всеки човек.

От гледна точка на така разясненото значение на думите, по-правилният превод на Ефесяни 6:10 би бил: “Най-после, заяквайте в Господа и в могъществото на Неговата сила.” Което означава, че процесът на заякването ни ще доведе до нарастване на могъществото на Божията неограничена сила в нас. Този извод съответства на съдържащото се в Ефесяни 1:19: “…и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ…” Тук думата, преведена като силата, е дунамис, която представлява активната, действаща сила на Бога. Изводът е, че колкото по-голяма става нашата лична духовна сила, толкова повече Божията сила, която Словото нарича “превъзходно велика”, ще действа в нас.

Важността на казаното дотук достига своята кулминация в молитвата на Павел в Ефесяни 3:16: “…да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек…” В цитирания пасаж правилният превод на израза “да се утвърдите здраво” е “да се укрепите със сила”, като силата в случая отново е дунамис. Важният смисъл на тези думи е категорично изразената необходимост от изграждане на силен дух.

Апостолът продължава по-нататък в стихове 17-19: “…чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.” Тук думата силни е ексисхуо, която е най-категоричната гръцка дума за сила и способност. В цитирания текст тя е свързана с разбиране и познаване на Христовата любов. Това хармонира с установения за Бога факт, че всяко Негово качество е съпроводено със сила или самото то е сила. По аналогичен начин, когато тя нараства в нас, чертите на един христоподобен характер ще бъдат все по-силно изразени. А крайната цел на подобен процес е достигане на цялата Божия пълнота.

Необходимостта от духовна сила се основава също и на човешкото устройство. Човекът е дух, душа и тяло, като тялото е обвивка на душата, а душата – на духа. В личността на вярващия тялото изразява порочната си същност, чрез своите страсти, душата – чрез плътските си желания, а единствен духът изпълнява Божията воля. Освен това, гласът на тялото е най-силен, докато този на духа – най-слаб. За да се опази човек от греха и създаде условия за духовен живот, той трябва постоянно да прилага разпятието на Христос, спрямо своето старо греховно естество, състоящо се от тялото и душата. Мотивацията за това може да дойде само от неговия дух, който пък получава сила от обитаващия в него Святи Дух, действащ пропорционално на силата на човешкия дух. Ето защо е важно той да бъде силен.

Сила е необходима и за да се съпротивлява човек успешно на всяко зло духовно въздействие. Духът се изразява чрез душата и тялото, като ролята на душата е особено важна. Понеже има самостоятелно битие, тя трябва не само да бъде доведена до подчинение на духа, но и да бъде в хармония с него, а това значи и с Бога. Защото, ако това не е така, тя ще изопачава действията на духа в човека и ползата от неговата сила ще бъде ограничена. За да не се случи подобно нещо, тя трябва да бъде обновена и доведена до единство с духа. Това означава, че процесите на укрепяване на духа и обновяване на душата трябва да протичат паралелно.

И едното, и другото се осъществяват чрез Божието слово. Когато го четем, размишляваме, разбираме, изговаряме и приемаме с вяра, ние правим възможно неговото безкрайно естество и сила да прониква в нашия дух, сътворен по подобието на Бога. Затова думите от Исус Навиев 1:8 са все така актуални за нас: “Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.” Словото е храната, от която жизнено се нуждае новороденият човешки дух. Затова, Господ Исус, Който е въплътеното Божие Слово, казва в Йоан 6:51: “Аз съм живия хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века…” Словото не само съдържа в Себе Си вечния, безкраен, необозрим и неограничен живот на Бога. Самото То е живота /Йоан 1:4/.

Нищо не може да замени ежедневното четене на Божието слово. Това е първостепенна грижа на всеки сериозен християнин, който се стреми към духовен растеж. Четенето на Библията има качествен и количествен аспект. За да бъде ефективен този процес, е необходимо да се изпълни условието, описано в 1 Петрово 2:1-2: “И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение…” Тези думи означават, че грехът осуетява ползата от четенето на Словото. За да може да прониква в духа, то трябва да се разбира, което става чрез изучаване и размишление. В това участва активно ума, следователно, душата, което съдейства за така нужното й обновяване. Не бива да се забравя, че светът постоянно и мощно атакува духа ни, отхвърляйки по всякакъв начин Божието слово. Затова е необходимо да се съпротивяваме на тази враждебна тенденция.

Същото казва и апостол Павел в Колосяни 3:16: “Христовото слово да се вселява във вас богато…” Четенето на Словото, като постоянен, стратегически процес, постепенно укрепва духа и с времето силата му нараства. Затова във Второзаконие 33:25 се казва: “Желязо и мед да бъдат обущата ти, и силата ти да бъде според дните ти.” Човек, който е силен в Господа, може да бъде употребяван за Божието царство и е способен да посрещне всяко предизвикателство в живота си.

Другото важно средство за придобиване на сила, е молитвата. Един пасаж, който изтъква нуждата от нея, гласи: “Каза им и една притча за това, как трябва всякога да се молят и да не падат духом…” /Лука 18:1/ Текстът изразява идеята, че молитвата укрепява духа, а от липсата й той отслабва. Чрез молитвата човешкият дух се упражнява и развива. Това предизвиква и раздвижване на Святия Дух, последиците от което са многостранни. Както цялата Библия, така и практическият опит показват, че в духовния живот нищо не може да стане без молитва. Нейното значение никога не може да се надцени. Затова духовен напредък получават само хора, отдадени на Словото и на молитвата.

Съществуват и други средства, които съдействат за укрепяване в сила, и едно от тях е смирението. Когато учениците попитаха Исус, кой е по-голям в небесното царство, Той постави едно детенце пред тях и им каза: “…който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.” /Матей 18:4/ За особената стойност на това качество, присъщо на Самия Бог, свидетелства знаменитият пасаж за смирението и възвеличаването на Христос от Филипяни 2:5-11: “Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.” Смисълът на този пасаж представлява ярка илюстрация на казаното в Притчи 15:33: “…смирението предшества славата.” А силата е много съществена част от славата. Нещо повече, тя е проявление на славата. Когато човек се смири, признавайки пред Бога своята недостатъчност, той се отваря за Неговата сила.