Безшумното страдание е по-близо, отколкото си мислим. Живеем в свят, който крещи за успех, лайкове и продуктивност, а някъде в този шум тихичко расте една епидемия – психичното здраве. Повече от 300 милиона души в света страдат от депресия – буквално всеки четвърти човек се е сблъсквал с някаква форма на психично разстройство през живота си. Тези числа не са просто статистика – те са лицата на хора, които всеки ден се борят сами със себе си, много често незабелязани и неразбрани. Чудя се понякога: ако си счупим крак, всички веднага ще протегнат ръка, ще предложат патерица, ще попитат „Как си?“ Ако душата ни се е счупила, обикновено скриваме счупеното под усмивка.
Няма какво да се лъжем – няма универсална възраст, пол или професия, които да са имунизирани. Приятелката ти, която винаги е усмихната в офиса; студентът, който се шегува най-много на лекции; мъжът, който тича до късно в парка; дори онзи непознат в трамвая. Болката рядко се вижда отвън. Нашата култура – тази балканска смес от гордост, срам и „бе, ще ми мине“ – хич не помага. Много често първата реакция е да омаловажим проблема, да махнем с ръка, само и само да не останем „различни“ или „слаби“ в очите на другите.
Мащабът на проблема: Какво казват фактите?
Психичното здраве не е каприз или моментна слабост, но кой ли ни го казва ясно? Световната здравна организация предупреждава, че психичните разстройства като депресия, тревожност и бърнаут са водеща причина за неработоспособност. В България според Националния център по обществено здраве, около 17% от хората всяка година изпитват симптоми на психично разстройство. Само че, едва малко над 10% търсят медицинска помощ. Това е като да имаме течаща тръба вкъщи и просто да се правим, че капките не падат. Какво печелим?
Виж как изглеждат данните по света според СЗО:
| Разстройство | Засегнати хора (милиони) |
|---|---|
| Депресия | 300 |
| Тревожност | 275 |
| Шизофрения | 24 |
| Биполярно разстройство | 60 |
Важно е да си признаем: българите използват най-често две основни стратегии – или си затварят очите, или се борят сами с проблема инатливо. Само че така проблемът расте. Често депресията започва тихо – нещо малко не ни радва, губим интерес, всичко изглежда прекалено трудно. С времето може да стигне до там, че дори ставането сутрин става битка. Тревожността е хитър враг – на пръв поглед ни кара да се тревожим превантивно, а в един момент просто ни заключва, спирайки нормалния живот. В световен мащаб, самоубийството е втората водеща причина за смърт при младежи до 29 години. Никой не е застрахован, а табутата около темата пречат да подадем ръка, когато всъщност можем да направим огромна разлика.
Защо пренебрегваме психичното здраве?
Признай си – колко пъти си чувал или дори казал: „Нямаш нищо, стегни се!“ Точно тук се крие една от причините тихата епидемия да набира скорост. В България масово психичното здраве се възприема като лична слабост, нещо, което трябва да се крие или прекарва насаме. В училищата рядко се говори за чувства. Кой да те научи, че „нормално е да не си окей понякога“? Дори когато говорим за психология или психотерапия, често я слагаме в рубриката „за богатите“ или „за хора с много пари и малко работа“.
Реалността е друга. Ако си на 20, живееш под наем и балансът на сметката ти ти причинява повече главоболия от самата работа, няма как да не се чувстваш уязвим. Ако си тийнейджър, който получава добри оценки, но не спира да чете коментари за външността си в социалните мрежи, крехкото самочувствие си отива бързо. Ако си работещ родител, който трябва да се справя едновременно с деца, сметки и болести вкъщи – просто изгаряш на бавен огън. И колкото повече си мълчим, толкова по-болезнено става. Съвремието ни натиска без милост с токсичен позитивизъм – „оптимизмът е ключът към всичко“, „виж положителната страна“, „има и по-зле“. "Можеш да си щастлив, стига да поискаш." Всички тези клишета причиняват повече вреда, отколкото полза.
Обаче, какъв е изходът? Първо, трябва да признаем пред себе си, че психичното благополучие е също толкова важно, колкото доброто физическо здраве. Когато приемем, че мозъкът ни се нуждае от грижа и подкрепа, точно както сърцето или дробовете ни, започваме да гледаме на нещата по-разумен начин. В щастливите държави като Дания и Швеция, психотерапията се рекламира почти толкова често, колкото пастата за зъби по телевизията. В България, според изследване на „Галъп Интернешънъл“ отпреди година, само 7% от анкетираните някога са ходили на консултация при психолог. В същото време над 60% споделят, че изпитват постоянна тревожност или затруднения със съня.
Да разчетем знаците: Какво издава страдащата психика?
Малцина разбират, че психичното здраве дава ясни сигнали. Проблемът е, че често ги бъркаме с обичайна умора или ежедневни трудности, или пък с лош характер. Виж кои са някои от най-характерните признаци, които не бива да игнорираш:
- Промени в съня – чести безсъния или желание да спиш през цялото време
- Липса на енергия дори след почивка
- Загуба на интерес към хобита и хора, които преди са носили радост
- Чувство на безнадеждност или тъга, която не минава
- Избухвания, раздразнителност, нетърпимост към околните
- Постоянна тревожност, здравословни неразположения без реална причина
- Трудности при взимане на решения (дори най-простите)
- Мисли за край на живота – дори като „беше ли по-добре, ако ме нямаше“
Тези симптоми не значат непременно, че имаш сериозен проблем, но ако продължават повече от две седмици, време е да потърсиш помощ. Част от затруднението идва от страха – „какво ще си помислят другите“, „дали няма да остана сам“, „ако се обърна към психолог, значи съм много зле“. Истината е, че най-смелите хора са тези, които признават слабостта си и търсят подкрепа. Ако видиш приятел или близък с промяна в поведението дори без видима причина, не подминавай с „тя е лигла“ или „ще ѝ мине“ – попитай как се чувства, изслушай наистина, не давай бързи съвети и не омаловажавай това, което споделя.
В последните години психичното здраве на децата се влошава значително. Според UNICEF, над 16% от младите хора у нас отчитат симптоми на депресия или тревожност. Бързо темпо, дигитална зависимост, липса на разговори вкъщи – всичко това натиска тийнейджърите към затваряне в себе си. Почти всеки, който е работил с ученици, ще каже как трудно се доверяват, защото ги е страх от подигравки. Възрастните се чувстват виновни, че са притиснати между работата и децата и често пропускат ранните аларми. Да забележиш навреме значи да предотвратиш дълги години битка впоследствие.
Как да се погрижим за психичното си здраве?
Няма магическа рецепта, но има малки, доказани стъпки, които реално помагат – и най-важното е да започнеш от днес. Най-големият мит е, че се справяш с депресия, тревожност или бърнаут само с „бъди позитивен“ или „мисли за хубавите неща“. Понякога това дори влошава усещането – сякаш ти се подиграват със собствената ти болка. Ето няколко практични съвета, които са потвърдени и от психолози:
- Бъди честен със себе си – напиши си на лист всички неща, които те тревожат
- Изгради си рутинни навици – дори неща като миене на зъби в едно и също време дават сигурност
- Говори редовно с приятел, на когото имаш доверие – не се изолирай
- Включи лека физическа активност – 30 минути ходене дневно намаляват симптомите на депресия според изследване на Harvard Medical School
- Ограничи времето в социалните мрежи – повече контакти на живо са като балсам за ума
- Не се страхувай да поискаш помощ – това е знак за сила, не слабост
- Ако имаш нужда, обърни се към психолог – дори една среща може да ти помогне да видиш нещата по друг начин
- Дишай дълбоко – техники за дълбоко дишане доказано намаляват стреса и напрежението
Едно от най-важните неща е да си напомнеш, че не си сам. В ерата на постоянната дигитална свързаност, парадоксално, хората се чувстват по-изолирани от всякога. Възпитай в себе си нагласата, че да бъдеш слаб понякога е просто човешко и съвсем нормално. Ако усещаш, че нещо не е наред, не чакай – устреми се да потърсиш помощ още днес. Дано някой ден в България да говорим за психичното здраве така свободно, както за грипа или настинката. Дотогава, всеки от нас може да бъде промяната за себе си и за околните. Както гласи клишето, най-тъмно е преди зазоряване. Не се отказвай да търсиш светлина – тя винаги се намира, когато най-малко я очакваш. И когато ти потрябва сили, просто си спомни, че си част от повече хора, отколкото си мислиш. Това е по-важно от всяко психично здраве.
