Траума: Как тя влияе на тялото и ума и как да започнете да се възстановявате

Когато говорим за траума, психологично и физическо преживяване, което оставя дълбоки следи в ума и тялото, дори и когато събитието е минало. Известна още като емоционална рана, тя не изчезва с времето — а се крие в дишането, съня, тревожността и дори в мускулната напреженост. Много хора мислят, че траумата е нещо, което се случва само на войници или жертви на насилие. Но тя може да дойде и от продължителен стрес, от изоставане, от загуба, която никой не разбира, или от това да растеш в среда, където ти си винаги на върха на нервите. Тя не е слабост. Тя е отговор на нещо, което тялото не е успяло да обработи.

Траумата се свързва тясно с психично здраве, цялостното състояние на ума и емоциите, което влияе на всичко — от съня до взаимоотношенията. Когато тялото е в постоянна готовност за опасност, то не може да се релаксира. Това води до хронична тревожност, умора, дори до физически болки, без ясна причина. Много от тези симптоми са описани като хипохондрия или психосоматика, но често те са просто тялото, което вика за помощ. Има научни доказателства, че ПТСР, посттравматично стресово разстройство, е не само ментално, а и физиологично състояние, което променя мозъчните структури и хормоналния баланс. Това означава, че възстановяването не е въпрос на "само да мислиш по-позитивно" — то изисква методи, които работят с тялото, не само с ума.

Какво се случва, когато започнете да се възстановявате?

Когато хората започват да се възстановяват от траума, те често използват нещо, което не е лекарство и не е терапевт — те използват изкуството. арт терапия, използването на рисуване, танц, музика или писане, за да изразиш това, което не можеш да кажеш с думи. Това не е за художници. Това е за всеки, който е уморен от да се опитва да обясни нещо, което не може да се опише. Много от статиите в тази колекция показват как простите практики — като дишане, медитация или дори градинарство — могат да помогнат на тялото да се успокои. Не е нужно да си върнал се от траумата, за да започнеш. Една минута на ден, когато си със себе си, без телефон, без съдии — това е начало.

Тук няма готови отговори. Няма "правилно" да се справиш. Има само начина, по който ти си готов да се придвижиш. В тази колекция ще намерите статии, които не ви казват как да излекувате траумата — а как да я разберете, как да я посрещнете и как да създадете пространство, в което тя вече не е единственият глас във вашата глава.