Стигма: Как да преодолеем социалното осъждане в здравето

Когато някой има хронично заболяване, психично разстройство или просто не се движи достатъчно, често срещаната реакция не е съпричастност — а стигма, социално осъждане, което превръща болестта в лична неуспех. Това не е просто неприятно чувство — това е пречка, която спира хора да търсят помощ, да се грижат за себе си или дори да признаят, че са болни. И това не се случва само с хора с психични заболявания — стигмата се носи и над онези, които са наднормено тегло, които пият мача, които медитират, които използват ароматерапия или спортен масаж — всичко това се подценява, смята се за "модна глупост" или признак на липса на дисциплина.

Ако си чувствал, че трябва да се оправдаваш, защото си взел здравословна закуска, защото си отишъл на масаж, защото си признал, че имаш тревожност — това не си ти. Това е здравна тревожност, страхът, че ще бъдеш осъден за това, че се грижиш за себе си. И това е нещо, което се засилва, когато обществото възприема здравето като въпрос на морал, а не на биология. Хората, които се борят с гастро здраве, са често обвинявани, че "яжат твърде много" или "не са достатъчно внимателни". Хората, които използват майндфулнес, се смятат за "твърде спокойни" или "отделени от реалността". А това, което всъщност правят, е да се опитват да се възстановят — с тихи, но доказани методи, които са в списъка тук.

Стигмата не е просто в главите на хората — тя е в етикетите, в коментарите, в мълчанието, когато някой се нуждае от подкрепа. Но тя може да се разбие. Не с чисто воля, а с разбиране. С това, че някой каже: "Това не е слабост — това е човешко." Тук няма съвети за "как да бъдеш по-здрав". Има истории за хора, които са преминали през това — и са намерили път, без да се чувстват виновни. От творческите арт терапии, които помагат на хора да изразят неизречено, до спортивния масаж, който не е за "спортнисти" — а за всеки, който иска да се движи без болка. Има статии за това как соковете, мачата и дори нощните закуски са част от здравословен живот — не за да си "перфектен", а за да си човек. Това, което следва, е не списък със съвети, а доказателства, че грижата за себе си не е еготизъм — а необходимост.