Подкрепящо обръщение - Проверка
Проверете дали вашето обръщение за хора с психични проблеми е подкрепящо или стигматизиращо.
В България все още се говори шепотом за психичното здраве. Когато някой казва, че е в лошо психическо състояние, често се чува: “Не си ли просто ленив?” или “Просто си си в главата.” Това не е състрадание. Това е стигма. И тя не само боли - тя пречи на хората да търсят помощ. През 2024 г. според Националния институт по психично здраве само 1 от всеки 4 българи, които имат диагноза депресия, са търсили професионална помощ. Защо? Защото се страхуват. Страхуват се от осъждане, от загуба на работа, от това да ги смятат за “слаби”.
Какво всъщност е психичното здраве?
Психичното здраве не е просто липса на психично заболяване. То е способността да се справяш със стреса, да си поддържаш връзките, да работиш продуктивно и да осъзнаваш собствените си чувства. Всеки човек има психично здраве - точно както всеки има физическо здраве. Няма нищо странно в това да се чувстваш изтощен, безнадежден или тревожен. Това не е слабост. Това е човешка реакция на тежки обстоятелства - загуба, работа под налягане, изолация, финансови проблеми.
Психичните разстройства не са избор. Те не се появяват, защото някой “не се старае”. Те са резултат от сложна комбинация от биология, опит и околната среда. Една жена, която се справя с постнатална депресия, не е “недостатъчно силен родител”. Един мъж, който се изправя пред панически атаки, не е “паникьор”. Те са хора, които се борят с нещо, което не могат да контролират, без да имат адекватна подкрепа.
Как стигмата се проявява всекидневно?
Стигмата не е само във филмите или в старите тв сериали. Тя е в кухните, в офисите, в училищата. Когато някой каже: “Аз съм се справил със стреса, като се тренирах”, това не е вдъхновение - това е отричане на реалността. Това е като да кажеш на някой с диабет: “Ако просто не яжеш захар, няма да ти трябва инсулин.”
В работното място хората се страхуват да кажат, че са на почивка поради психично здраве. Много се отказват от отпуск, защото се страхуват, че ще бъдат считани за “ненадеждни”. Една професорка в Софийския университет сподели, че след като е отишла на лекар за обостряне на тревожността, колегите й започнали да я избягват на събранията. “Смятаха, че съм ‘нестабилна’,” каза тя. “Не съм. Просто съм човек, който се лекува.”
В семействата също се случва. Родителите казват: “Не се държи като дете.” Приятели изчезват, когато някой сподели, че мисли за самоубийство. Това не е грешка на хората - това е резултат от липса на знание. Хората не знаят как да реагират. Те не са научени как да слушат, а не да съветват.
Кога започна промяната?
През последните пет години се случи нещо важно. Младите хора започнаха да говорят. Не в закрити групи. Не в анонимни форуми. А в социалните мрежи. На ТикТок, в Инстаграм, в блогове - хора на 18, 22, 27 години споделяха какво изпитват. Не са правили това за възхищение. Просто искаха да кажат: “Не съм сам.”
Това не е мода. Това е оцеляване. Когато някой публикува: “Днес не се изкачих от леглото. Не съм ленив. Просто съм изтощен.” - това е акт на смелост. И това предизвиква промяна. По-много хора започват да разбират, че психичното здраве не е въпрос на воля. То е въпрос на здравеопазване.
През 2023 г. България въведе първата държавна кампания за психично здраве - “Не си сам”. Беше първият път, когато правителството използва телевизия и радио, за да обясни: “Депресията е болест. Тревожността се лекува. И това е нормално.”
Какво означава “приетост”?
Приетостта не е просто да казваш: “Няма проблем.” Тя е да кажеш: “Кажи ми какво изпитваш. Ще слушам. Няма да се опитвам да ти оправя живота. Ще бъда тук.”
Това е различно от състраданието. Състраданието е: “Ти си жалко.” Приетостта е: “Ти си човек, който се бори. И това е добре.”
Когато някой казва: “Имам паническа атака”, приетостта е да отговориш: “Това е страшно. Искаш ли да седнем малко? Или да си поговорим за нещо друго?” Не: “Диша по-бавно.” Не: “Мисли позитивно.” Не: “Аз съм преживял това.”
Приетостта е да позволиш на човека да бъде, какъвто е. Без оправдания. Без обяснения. Без нужда да се променя, за да ти е удобно.
Как можеш да помогнеш - дори ако не си терапевт
Не трябва да си лекар, за да си важен. Просто трябва да си човек.
- Ако някой сподели, че се чувства зле - не се опитвай да го “поправиш”. Просто кажи: “Благодаря, че ми каза.”
- Не питай: “Защо?” Питай: “Как мога да съм тук за теб?”
- Не сравнявай. Не казвай: “Аз имах още по-лошо.” Това не е състрадание. Това е отричане.
- Ако някой е в криза - помогни му да намери лекар. Не е нужно да го придружаваш. Просто кажи: “Искам да ти помогна да се свържеш с някого. Имам номер на терапевт, който ми свърши работа.”
- Ако чуеш някой да се подиграва за психичното здраве - кажи: “Това не е смешно. Това е болест.”
Това не е много. Но това е достатъчно. Защото често единственото, което човек се нуждае, е да знае, че не е сам.
Къде да търсиш помощ в България
Няма нужда да се чувстваш изолиран. Има хора, които могат да помогнат.
- Българска асоциация за психично здраве - безплатна телефонна линия 0800 1 12 12 (всеки ден, 9:00-21:00)
- Психологическа линия за млади - 0888 888 888 (14:00-22:00, само за хора на възраст до 25)
- Болници с психиатрични отделения - във всеки град има такива. Попитай в местната здравна служба.
- Онлайн терапия - платформи като “Психо-Сърце” и “Душевен баланс” предлагат сесии на български език, със сертифицирани терапевти.
Не е срам да търсиш помощ. Не е слабост. Това е акт на сила. Това е връщане към себе си.
Какво се промени в Пазарджик
В града, където живея, преди две години нямаше нито една психотерапевтична практика. Днес има четири. Три от тях са от млади хора, които се върнаха от София, за да помогнат на хората тук. Те не работят със статистики. Работят с хора. С един човек на път. С един родител, който се страхува, че няма да може да се справи с детето си. С един мъж, който е мълчал 12 години, защото се страхуваше, че ще го изхвърлят от работата.
Това не е чудо. Това е резултат от това, че хората започнаха да говорят. И други ги слушаха.
Какво ще се случи, ако не променим нещо?
Ако продължим да игнорираме психичното здраве, ще имаме повече самоубийства. Повече хора, които се оттеглят от живота. Повече деца, които растат, чувайки, че чувствата им са грешка.
Ако продължим да се страхуваме да говорим, ще загубим хора - не само от болест, а от самота. От това, че никой не е казал: “Ти си важен.”
Това не е политика. Това не е мода. Това е човешки въпрос. И той не може да изчака.
Защо хората се страхуват да търсят помощ за психично здраве в България?
Хората се страхуват, защото все още съществува стигма - мисълта, че психичните проблеми са знак за слабост. Много се страхуват, че ще бъдат считани за “ненадеждни” на работа, че ще ги изоставят приятели или че семейството ще ги осъди. Също така, достъпът до терапевти е ограничен, особено в малките градове, а много хора не знаят къде да търсят помощ.
Мога ли да се лекувам само със самопомощ - медитация, спорт, хранене?
Да, тези неща помагат - и трябва да бъдат част от живота ти. Но те не са заместител на професионалната помощ, когато имаш диагноза като депресия, тревожност или ПТСР. Медитацията не излекува химичния дисбаланс. Спортът не премахва травми от миналото. Професионалната терапия е като лекарство - не е винаги необходима, но когато е нужна, тя е жизненоважна.
Как да помогна на приятел, който казва, че иска да се убие?
Не оставяй човека сам. Не обещавай тайна. Свържи го с линията за предотвратяване на самоубийства - 0800 1 12 12. Кажи му: “Не си сам. Ще се справим заедно.” Не се опитвай да го убедиш, че животът е хубав. Не го осъждавай за това, че се чувства така. Просто бъди там. Информацията, която получаваш, не е тайна - тя е въпрос на живот и смърт.
Дали психичните заболявания са нарастващи в България?
Да. Според данни от Националния институт по психично здраве, броят на хората, които търсят помощ за депресия и тревожност, се е удвоил през последните 5 години. Това не означава, че повече хора са “психически болни”. Означава, че повече хора сега се осмеляват да говорят. И това е добре.
Дали терапията е скъпа и недостъпна?
Не винаги. Някои терапевти предлагат намаления за студенти и хора с нисък доход. Има и безплатни линии, като “Българска асоциация за психично здраве”. Освен това, все повече онлайн платформи предлагат сесии от 30 лв. - това е по-евтино от един фитнес абонамент. Повечето терапевти работят с възможност за плащане по части. Няма нужда да се уплашваш от цената - има начини.
Психичното здраве не е нещо, което трябва да се “поправи”. То е нещо, което трябва да се уважава. Като тялото. Като сърцето. Като ума. И когато го уважаваме - не само за себе си, а и за другите - тогава наистина започваме да живеем.
