Представи си, че се събудиш със звук на сърцето си - твърде бързо, твърде силно. Не е ли това симптом на сърдечен пристъп? Ако си вървиш по улицата и почувства малко болка в гърдите - дали не е началото на инфаркт? Ако ти се стяга гърлото, когато се смееш, дали не е тумор? За хиляди хора това не е фантазия. Това е всекидневна реалност. Това е здравосвената тревожност - не просто страх от болест, а постоянна, изтощителна убежденост, че си болен, въпреки че медицинските изследвания казват обратното.
Какво всъщност е здравосвената тревожност?
Здравосвената тревожност е не просто често посещаване на лекар. Това е психическо разстройство, при което човек е толкова фиксиран с възможната болест, че това го превръща в пленник на собственото си тяло. Дори и когато лекарите казват, че всичко е наред, той продължава да търси доказателства за болест. Симптомите са реални - главоболие, умора, сърцебиене - но причината не е органична. Тя е в мозъка. Мозъкът на човек с това разстройство е като лъжливо детектор на опасност: чува всеки шепот, всеки пулс, всеки непознат усещане и веднага го превръща в сигнал за смърт.
Това не е хипохондрия, каквато се смяташе преди 20 години. Това е диагностицирано разстройство, включено в DSM-5 (Диагностичен и статистически ръководство за психични разстройства). То не е резултат от липса на интелигентност или слаба воля. То е резултат от твърде чувствителна система за заплахи - и тя се усилва с времето, ако не се третира.
Как се проявява на практика?
Някой се събужда с усещане за топлина в гърдите. Веднага се гугли: "топлина в гърдите, симптоми". Първият резултат е рак на белите дробове. Веднага се засяда пред компютъра, гледа снимки, чете статии, вижда какво е станало с някой, който е имал същото усещане. След това се събужда в 3 часа сутринта, за да провери дали сърцето му бие нормално. Това не е редовен навик. Това е компулсия.
Друга жена отива на лекар заради главоболие. Лекарят казва, че е напрежение. Тя си купува магнитен резонанс, защото прочела, че главоболието може да е знак за тумор. МРТ е нормално. Тя казва: "Но може би са го пропуснали". Следващата седмица се събужда с усещане за кашлица. Това е късно стадий на белодробен рак, казва умът й. Тя започва да се събужда всеки час, за да чуе дали кашля. След месец не спи повече от 2 часа на нощ. Тя не е луда. Тя е уморена. Тя е изтощена от собствения си мозък.
Защо се случва това?
Здравосвената тревожност не се появява от нищо. Често тя се корени в едно събитие: приятели, който е починал от рак, майка, която е била в продължение на години в болница, или дори един неправилно интерпретиран резултат от кръвен тест. След това мозъкът си казва: "Ако не съм внимателен, ще загина". И започва да работи като аларма, която никога не се изключва.
Интересно е, че хората с това разстройство често са много информирани. Те четат медицински статии, гледат документални филми, следят лекари в социалните мрежи. Но това не ги утешава - ги усилва. Всеки нов симптом, всеки нов термин, всеки нов случай е като огън върху дърво. Те не търсят утешение. Те търсят потвърждение, че са в опасност - и това ги прави още по-уязвими.
Какво прави здравосвената тревожност с живота?
Тя не просто отнема сън. Тя отнема живота. Хората с това разстройство избягват събития, защото се страхуват да не се разболеят в обществено място. Не ходят на кино, защото се страхуват, че ще им се стягне гърлото и няма да могат да извикат за помощ. Не пътуват, защото се страхуват, че няма да има лекар в селото, където са отишли. Не се срещат с приятели, защото се страхуват, че ще трябва да говорят за здравето си и ще се чувстват като сумасходни.
Семействата са разтърсени. Съпругът е изтощен от безкрайните прегледи. Децата не разбират защо майка им не може да отиде на училище. Приятелите изчезват, защото не могат да разберат защо не може да се спре. И всичко това е заради една дума: "може". Може да е рак. Може да е сърдечен пристъп. Може да е нещо, което никой не е виждал преди.
Какво може да помогне?
Лекарствата сами по себе си не са отговорът. Антидепресантите могат да помогнат за намаляване на тревожността, но не решават коренния проблем. Решението е в психотерапия - по-конкретно в когнитивно-поведенческата терапия (КПТ).
КПТ работи по следния начин: вместо да се опитваш да престанеш да мислиш за болестта, ти учиш как да престанеш да й вярваш. Ако ти се стяга гърлото, вместо да си кажеш "това е тумор", ти си казваш: "Това е тревожност. Това е тялото, което реагира на страх. То не е опасно." Това не е лесно. Първите седмици са като да се опитваш да спреш вода с ръце. Но с времето, мозъкът започва да разбере: "Не всеки сигнал е сигнал за смърт".
Още едно нещо, което помага - е да се спре от търсенето на информация. Не е възможно да се избегне цялата медицинска информация. Но може да се намали. Не да се гугли симптоми. Не да се гледат YouTube видеа за рак. Не да се посещават форуми за болести. Това е като да се пие вода, когато си жаден - само че водата е отровна.
Какво не помага?
Много хора мислят, че ако отидат на лекар повече пъти, ще се успокоят. Но това работи обратно. Всеки път, когато лекарят казва "всичко е наред", мозъкът си казва: "Той не е достатъчно добър. Трябва да отида на друг". И така се получава кръг: търсене на потвърждение → получаване на потвърждение → не вярване → търсене отново.
Също така, не помага да се слушат хора, които казват: "Това е в главата ти". Това звучи като обида. Ако ти се стяга гърлото, а ти си вървиш и си виждаш как се превръща в тумор в ума си - това не е в главата ти. То е в мозъка ти. И той е в паника. Той не е лъжец. Той е изтощен.
Как да започнеш да се върнеш към живота?
- Започни да бележиш: кога се страхуваш и какво си мислиш. Не се оценявай. Само забелязвай.
- Ограничи времето за търсене на информация до 10 минути на ден. След това спри. Не е важно какво си намерил. Важно е да спреш.
- Следи дали си търсиш потвърждение или търсиш утешение. Потвърждението ти дава тревога. Утешението ти дава спокойствие.
- Намери човек, който не е лекар - приятел, който те слуша, без да ти казва "това е в главата ти".
- Ако можеш, намери терапевт, специализиран в КПТ за здравосвена тревожност. Не е лесно да се намери, но е възможно.
Това е възможно да се промени
Здравосвената тревожност не е присъдна. Тя не е приговор. Тя е научено поведение. И като всяко научено поведение, може да се промени. Не е нужно да изчезне напълно. Едва ли някой ще се чувства напълно спокоен, когато тялото му е променяло състоянието си. Но може да се научи да се върви, когато мозъкът кричи. Може да се научи да се смееш, когато тялото се стяга. Може да се научи да живееш, без да трябва да се проверяваш всеки пет минути.
Има хора, които са се върнали. Не са излекувани. Не са станали други хора. Но са научили как да живеят със страх, без да се оставят да го управлява. Това е целта. Не е да изчезне страхът. А да не му позволиш да изчезне животът ти.
Здравосвената тревожност е същото като хипохондрия ли?
Не е същото. Хипохондрията е старият термин, който се използваше преди 2013 г. Днес това разстройство се нарича "заболяване, свързано с тревожност за здравето". Разликата е в това, че сега се разбира, че това е психично разстройство, а не просто "напускане на реалността". Хората не са луди - техният мозък е прекалено чувствителен към опасност.
Може ли здравосвената тревожност да се превърне в реална болест?
Не, самата тревожност не причинява болест. Но дълготрайната тревожност може да засили физическите симптоми. Тя може да повиши кръвното налягане, да наруши съня, да намали имунната система. Това не е болест, но може да направи тялото по-уязвимо към болести. Тревожността не е причина, но може да бъде катализатор.
Защо лекарите често не разбират това разстройство?
Защото симптомите са физически, а причината е психична. Лекарят вижда човек, който казва: "Имам болка в гърдите". Той иска да провери сърцето. Той не иска да провери мозъка. Но когато всички изследвания са нормални, а човекът продължава да се страхува - лекарят често се чувства безсилен. Това не е липса на желание. Това е липса на обучение. Психичните разстройства са все още недостатъчно преподавани в медицинските училища.
Може ли здравосвената тревожност да се излекува напълно?
Не всеки се излекува напълно. Но много хора се върнат към нормален живот. Не значи, че няма да има моменти на тревога. Но значи, че те не управляват живота. Те са просто шум. Когато човек научи да не вярва на всеки сигнал от мозъка си - той се освобождава. Това е възможно. Не е лесно. Но е възможно.
Какви са първите стъпки, ако мисля, че имам това разстройство?
Първо - не се осъждай. Това не е слабост. Второ - започни да записваш: кога се страхуваш, какво си мислиш, какво правиш. Трето - намали търсенето на информация. Чети само от надеждни източници - например Националния институт по здраве. Четвърто - намери терапевт, който работи с КПТ. Пето - говори с някой, който не е лекар, но те слуша. Не се нуждаеш от решение. Се нуждаеш от разбиране.
