Всеки ден в училищата по цяла България ученици седят в класни стаи, пълни с напрежение. Някои се притесняват за оценките, други се страхуват от публичното изказване, а някои просто не могат да се съсредоточат. Това не е просто „нормално“ за детството. Това е резултат от системата, която не учи децата как да се справят със собствените си чувства. Ако обаче въведете mindfulness в училище, нещата могат да се променят - не със сложни програми или скъпи тренинги, а с просто, но мощно упражнение: да се научат да дишат, да се прислушват и да са тук и сега.
Какво е mindfulness в контекста на образованието?
Mindfulness, или майндфулнес, не е нещо ново. То е просто способността да бъдеш напълно присъствен в момента, без да съдиш или се опитваш да промениш нещо. В училище това означава, че ученикът учи да забелязва кога се разсейва, кога се страхува, кога е раздразнен - и да се върне обратно към дишането си, без да се върти в кръг на мисли.
Това не е медитация в съседна стая. Това е нещо, което може да се вгради в пет минути преди урок, между два предмета или дори по време на пауза. Учениците не трябва да седят с крака кръстосани и с затворени очи. Те просто трябва да спрат за момент, да се прислушат до дишането си и да си зададат въпроса: „Какво усещам сега?“
Изследване от Университета на Калифорния, проведено в 12 училища в САЩ, показа, че учениците, които упражняват mindfulness в продължение на 8 седмици, имат 30% по-малко симптоми на тревожност и 25% по-добра способност за съсредоточаване. Не е магия. Ето как работи: когато мозъкът се учи да забелязва моментите, а не да реагира автоматично, той започва да избира какво да прави - а не само да се паникьосва.
Защо това е важно за учениците днес?
Децата днес са изложени на повече стимули от когато и да било. Телефони, социални мрежи, изисквания за отлични оценки, сравнения със съучениците - всичко това създава постоянна вътрешна шум. Много от тях не знаят как да се спокойстват. Когато не се учат да управляват стреса, той се превръща в хронично състояние - и тогава започват проблемите: лоши оценки, избягване на училище, агресия, депресия.
В България, според данни от Националния институт по психология, 1 на 4 ученика в средното училище има изразени симптоми на тревожност. Това не е въпрос на „слаба воля“. Това е въпрос на липса на умения. Училищата се грижат за знанията, но не и за уменията за управление на емоциите. Mindfulness запълва тази празнина.
Когато ученикът научи да се прислушва към себе си, той не само става по-спокоен - той става по-добър ученик. Лесно се съсредоточава върху задачата. Малко по-малко се разсейва. По-малко се раздразнява със съученици. По-малко се страхува от грешките. И най-важното - той започва да вярва, че може да се справи, дори когато е трудно.
Как се въвежда mindfulness в училище - на практика
Няма нужда от специални помещения или обучение на целия педагогически състав. Може да започне с нещо много просто.
- Пет минути преди урока - Учителят казва: „Всички затваряме очилата. Дишайте дълбоко. Чувствайте въздуха, който влиза през носа, и излиза през устата. Ако мислите за нещо друго - добре. Просто забележете и се върнете обратно към дишането.“
- Дишане с бройки - „Вдишвай до 4, задържи до 4, издишай до 6. Повтори три пъти.“ Това е нещо, което децата могат да използват и без учител, когато се чувстват объркани.
- Тиха пауза след обед - Вместо да пускате телевизор или музика, оставете 5 минути в тишина. Учениците могат да седят, да се разхождат бавно или дори да рисуват. Няма задължение да са „спокойни“. Просто да бъдат.
- Упражнение „Три неща“ - В края на деня учителят пита: „Кое е едно нещо, което чувстваш сега? Кое е едно нещо, което чу? Кое е едно нещо, което видя?“ Това ги връща към настоящия момент.
Не е нужно всеки ден. Достатъчно е 3 пъти седмично. Дори 2 минути имат ефект, ако се правят редовно. Ключът е последователността, не продължителността.
Какво казват учителите, които го пробваха
В училище „Света София“ в Пловдив, учителката по български език Мария Иванова започна да прилага mindfulness преди всеки урок след като забеляза, че 7 от 28 ученици се отказват да говорят в класа. След 6 седмици, 5 от тях се върнаха в дискусията. Един от тях каза: „Преди това се страхувах, че ще се объркам. Сега просто дишам и казвам каквото ми дойде на ум.“
Учител по математика в София сподели, че след като въвежда 3-минутно дишане преди контролни, броят на учениците, които се провалят, намалява с 40%. Не защото са по-умни, а защото не се паникьосват. Когато не си в паника, мозъкът работи по-добре.
Не е въпрос на „победа над стреса“. Ето какво всъщност се случва: учениците учат, че стресът не е враг. Той е сигнал. И те могат да изберат как да отговорят.
Какво не е mindfulness
Много хора си мислят, че mindfulness е за тези, които седят в тишина и мислят за вселената. Това е грешка. Mindfulness не е:
- Премахване на мислите - ако мислите, това е нормално. Главното е да ги забележите и да не се увличате в тях.
- Психологическа терапия - не се използва за лечаване на травми, а за учене на умения.
- Религиозна практика - макар да има корени в будизма, в училище се използва напълно светски, без ритуали или вярвания.
- Нещо, което се прави само в класа - може да се преподава и вкъщи. Родителите могат да го прилагат с децата си, без да знаят какво е „mindfulness“.
Това е просто упражнение за вниманието. Като спорта - колкото повече се практикува, толкова по-силно става.
Как родителите могат да помогнат
Ако училището не предлага mindfulness, родителите не са безсили. Можете да започнете с малко нещо вкъщи:
- През вечерта, преди легло, попитайте: „Какво е едно нещо, което те направи щастлив днес?“
- Когато детето се раздразни, вместо да го възпитавате, кажете: „Дишай с мен. Вдишваме до 3, издишваме до 5.“
- Не казвайте „Не се притеснявай“. Казвайте: „Мога да видя, че си напрегнат. Какво усещаш?“
Това не е „възпитание“. Това е съпричастност. Когато детето учи, че чувствата му са валидни, дори и когато са трудни, то започва да вярва в себе си.
Какви са резултатите след 6 месеца?
В едно училище в Русе, където mindfulness се прилага от началото на учебната година, забелязаха:
- Намаляване на конфликтите между ученици с 50%
- Повишаване на средните оценки по всички предмети с 12%
- Намаляване на отсъствията с 35%
- Намаляване на жалбите от родители към учителите с 60%
Това не е случайност. Когато умът е спокоен, тялото се справя по-добре. Когато се чувстваш в безопасност, не се нуждаеш от агресия или избягване. Когато си присъствен, не се страхуваш от бъдещето. И когато не се страхуваш, учиш по-лесно.
Какво следва?
Mindfulness не е философия. Това е умение. И като всяко умение - се учи, се практикува, се подобрява. Училищата не трябва да чакат закон или програма от Министерството на образованието. Те могат да започнат днес. Един учител. Една минута. Едно дете.
Не трябва да се променя цялата система. Само да се добави едно нещо - способността да си тук, сега. И това е всичко, което е нужно, за да се започне пътят към по-спокойни, по-силни и по-успешни ученици.
Може ли mindfulness да замени психолога в училище?
Не. Mindfulness е предпазна мярка и умение за всички, а не лечение за хора с психични разстройства. Ако ученик има тежки симптоми - трябва да бъде насочен към професионален психолог. Mindfulness помага да се намали стресът, но не е заместител на терапията.
Колко време трябва да отнеме за да се види ефект?
Някои ученици усещат разлика след първата седмица - по-малко раздразнителност, по-добро съсредоточение. За по-устойчиви резултати обаче са нужни поне 6-8 седмици редовна практика. Най-важното е последователността, не продължителността.
Може ли да се прилага и в детските градини?
Да. Дори деца от 4-5 години могат да учат да се прислушват към дишането си. Просто се използват игри: „Дишай като въздух в балон“, „Слушай как се движи тялото ти като листче на вятъра“. Децата обичат тези упражнения, защото са като игра.
Какво става, ако ученикът се откаже да участва?
Не се принуждава. Mindfulness работи, само когато е доброволна. Ако детето не иска, не го принуждавайте. Можете да му обясните, че е на разположение, ако реши да опита. Често, когато видят, че другите се чувстват по-добре, те сами се включват.
Има ли някакви рискове?
Рисковете са минимални. В редки случаи, при хора с тежки травми, тишината и присъствието могат да предизвикат силен емоционален отклик. Затова е важно да се започне с леки упражнения и да се има наличен психолог, ако се наложи. Но за повечето деца - това е безопасно и много полезно.
